— Херцогът, дет’ живей в Норфолк ли? — Уил се доближи на свой ред. — Проклет да съм, ако тез’ двамцата не са имали дързостта да откраднат коня под носа му. — Намръщи се. — Но съм чувал разни истории за туй животно. Разправяха, че само дъщерята на херцога можела да го язди. Баща й го купил в Египет, където си го избрала сама, тъй поне казват.
Лейди Деламиър стоеше с изправен гръбнак, когато десетина чифта очи се насочиха изучаващо към нея.
„Дявол да го вземе, какво ще правя сега? Не мога да избягам, тъй като един пистолет не помръдва студения си едноок поглед от Фрогет.“
Тя се приближи крачка към коняря, като криеше страха си.
— Аз се грижех за коня. Не можех да го правя, ако не го яздех, нали? — попита надменно тя. Но тъй като другите очакваха от нея признаци на страх, тя се изсмя нервно. — Няма да ни върнете, нали? Сигурно вече са дали награда за нас. И то тлъстичка, доколкото познавам проклетия херцог. А как само удря с онзи езически камшик, който донесе от Индия.
Номерът й обаче не мина.
Водачът се изсмя мрачно.
— Награда, как не. Ами да, наградата да ни увият примка около вратовете. Не, няма да изпробваме гостоприемството на херцога, особено когат’ вечи сме почти у Французина. Чух, чи напоследък съ интересувал от всичко — бижута, злато, коприна. Можи би едно хубаво конче също шъ му дойде добре дошло.
— Ами ако пратят хора да търсят животното? — обади се един от бандата. — Синът на херцога е страшно сръчен с пистолета.
— Първо ще трябва да ни открият — отвърна студено Уил. — Откъде шъ знаят къде да търсят? Ни ми съ вярва тез’ двамцата да са им оставили съобщение, кат’ знам, чи съ промъкваха посред нощите с най-скъпия кон на херцога.
— О, те ще ви намерят — заяви буйно Индия. — И като го направят, онзи войник, синът на херцога, ще ви разцепи на две от врата до колената. Страшно държи на онова, което е негово.
Последва истински хаос от разтревожени гласове, но предводителят ги накара да замълчат, като изруга рязко.
— Млъкнете, банда глупаци таквиз! Хлапето само съ опитва да ни сплаши. Четири часа не сме спрели да съ движим и не сме видели никой да ни следва. В безопасност сме, казвам ви. А Французина шъ плати хубава сумичка за туй животно. Кой е с мен?
Гласовете отново се надигнаха в шумен дисонанс.
Младата жена забеляза как Фрогет й даде знак с глава да се отскубне и да го остави, но отказа и да мисли за подобно нещо. Щяха да го застрелят в мига, в който тя си плюеше на петите. Нямаше друг избор, освен да остане. А и нали беше тръгнала именно с надеждата да се срещне с този загадъчен пират.
Мрачно попипа ножа в ботуша си. Нека само се опиташе да я пипне дори само с един пръст!
Целта им беше един двумачтов кораб, наречен „Циганката“, който се поклащаше върху Темза, пуснал котва близо до границата на Съфък. Край съседния кей се бяха струпали десетина лодки различни калибри. На брега група хора се веселяха и танцуваха на светлината на огньове.
На Индия всичко това никак не й допадаше. Но никой нямаше да пусне нито нея, нито Фрогет без бой.
Мъжът, който яздеше до нея, за да я пази, се изсмя студено.
— Май започна да съ потиш, а?
— Ще ми бъде нужно нещо повечко от някакъв си надумкан с вино чужденец, за да се уплаша!
— Да, да, колкото аз съм краля на Англия. Шъ видим дали шъ бъдеш пак толкоз умен, кат’ съ изправиш пред Французина. Имал противоестествени вкусове, така казват.
В началото на кея пияните мъже и жени затанцуваха около Колтън, който скочи от коня си и се запъти към кораба. Пътя му препречи висок мъж с увита в мръсна превръзка ръка.
— Къде мислиш, чи отиваш бе?
— Да видя Французина.
— По чия покана?
— Негова, разбира съ?
— К’во ши му показваш?
— Тоз’ кон например.
Високият с превръзката огледа Индия и скопения й жребец.
— Добре. Аз ши му го заведа.
— Не става — побърза да се възпротиви Уил. — Конят не дава никой да го възседне, освен туй момче. А къдет’ отива хлапакът, там отивам и аз.
Човекът се намръщи, но, макар и неохотно, направи път.
Колтън блъсна коняря пред себе си.
— Побързай, момко — провикна се към Индия той.
Тя се плъзна от седлото и поведе предпазливо животното по пристана; юздата бе опъната до крайност в дланта й. В този момент някакъв мъж прелетя над мостика и се приземи на кея, последван от кутия със златни монети и бижута, които се затъркаляха шумно.
— Нищо друго, освен евтин цинк и мед — провикна се някакъв глас откъм палубата. — А тези така наречени диаманти са само планински кристал! Опитай отново подобно нещо и ще те лиша от предната половина на главата, mon ami3.