Мъжът събра стоката и побърза да изчезне, като проклинаше.
— Виждаш ли? — промълви унило Уил. — Няма смисъл да се опитваш да пробутваш фалшива стока на Французина. Затуй пък, когат’ е доволен, плаща добре. — Пристъпи по-близо до Фрогет, вече скрил пистолета в джоба си. — Патлакът ми й тук, старче, и все още мога да пусна едно куршумче в главата ти, дет’ не чини и пет пари, така че се дръж както трябва. Трябва да продадем коня; никакви номера.
Конярят се намръщи, но кимна.
Над мостика се понесе женски смях. Очевидно в „Циганката“ се водеше някакъв спор. Той явно се въртеше около въпроса дали жартиерите на една жена трябва да бъдат червени или розови.
Индия преглътна мъчително. Да, всичко това определено не й харесваше. Предчувствието й се засили дори още повече, когато на мостика се появи едрогърда жена; яркочервената й атлазена рокля едвам удържаше пищните й форми. Именно тя се хилеше така гръмогласно.
— Още идат да видят Французина. Казах, чи шъ бъди бурна нощ, нали така?
Потърка алчно ръце, когато Колтън блъсна Фрогет пред себе си нагоре по дървената летва. Лейди Деламиър остана последна, като говореше успокоително на големия кон, който ставаше все по-нервен с увеличаване на активността и на гръмките гласове.
— Няма нужда от коне — провикна се грубиянски някой. — Изпрати ги обратно.
— Но, ваша светлост, още не сте видели к’во съм ви довел.
— Не й нужно да го виждам — отвърна със силен акцент същият глас. — Нагледах се за тази нощ. А сега да ви няма.
Пръстите на младата жена стиснаха гривата на Ханибал. Знаеше какво щеше да последва сега. Ако конят се окажеше без стойност, бандата щеше да направи каквото си пожелае с него… както и с двамата му придружители.
Това й оставяше само една възможност.
Метна се върху седлото. Ханибал се вдигна на задните си крака и затанцува под нея, но тя го удържа, поведе го към мостика и го накара да се изкачи на палубата.
— Мили Боже всемогъщи! Момчето вкара коня право в „Циганката“! — Запалените факли осветяваха излъскания под на кораба и излегналите се върху навитите въжета и преобърнатите варели моряци. — Ама не така — изръмжа един от тях. — Не може да качвате животно на борда. Туй значи дяволски лош късмет!
— Колко искаш за коня? — попита груб глас.
Мъжете край Индия притихнаха.
— Конят не е за продажба — отвърна невъзмутимо тя.
Настана пълна тишина.
— Нима? Щом не е за продажба, защо тогава си го докарал, mon gars4?
Всички погледи се насочиха към високата фигура, облегната на предната мачта. Широките й рамене бяха покрити с дебел вълнен пуловер; лицето й беше в сянка.
— Не съм го докарал аз. Онези грубияни ни спряха насред пътя и опитаха да откраднат коня.
— Туй й лъжа — опита да протестира Колтън. — Наех момъка да язди коня, а хитрото змийче после направи опит да го открадне от мен.
— Започваш да ме интригуваш, момче.
Върху палубата падаше дълга сянка и разсичаше Индия и подскачащото животно. Нещо в тази тъмна ивица я накара да потрепери. Лейди Деламиър се намръщи и опита да различи чертите на мъжа край мачтата.
Черна коса, завързана отзад на опашка — нещо напълно демоде. Черна превръзка на едното око. Смугла кожа, полускрита от мръсотия и гъста брада. Прикова като омагьосана очи върху златната халка, която се поклащаше на ухото му.
Младата жена преглътна мъчително.
— Чий точно е конят, когото имам честта да гледам в момента?
Гласът му беше звучен, със силен акцент и приковаваше вниманието.
— Аз съм… Джеремая.
— Джеремая кой?
— Ъъ, Фрогет, Ваша светлост — прибави тя. — Но, както казах, конят не е за продаване. Тези негодници опитаха да го откраднат от мен.
Уил Колтън веднага си проправи с рамо път през тълпата.
— Туй й лъжа, ваша светлост. Крадливият хлапак просто яздеше по моя поръчка животното от Лондон. И му платих добре за таз’ работа, освен туй.
— Той е този, който лъже! — възпротиви се Лейди Деламиър.
След минута вече се бе разгорял разгорещен спор. Неговият край сложи пистолетен изстрел, който огласи „Циганката“.
— Достатъчно — изръмжа капитанът. — Лесно ще разберем дали конят е откраднат. Слез от него, момче.
Индия се плъзна от седлото, но не изпусна от пръстите си гривата на животното.
— Сега се отдалечи от него.
Колтън отстъпи назад, като се намръщи.
— Вие, сър, повикайте коня.
След моментно колебание Уил вдигна мръсната си ръка.
— Тук, ъъ, приятелче. Ела при мен, ела като добро момче.
Големият кон вдигна глава и изцвили, без да помръдне.
— А сега ти, момче.