— Какво ще кажеш довечера да те черпя обещаното питие?
— Довечера ли? Ъъъ…
— Искам да те поразпитам за делото на Алън.
— Хм, добре, да, може да се срещнем. Кога?
— Когато и където кажеш.
— Айде бе?! Наистина ли ще дойдеш на моя територия? — смая се бившата му партньорка.
— Твоята територия е и моя. Само кажи къде и кога.
— Добре, в осем става ли? Ще те чакам в кварталната ни кръчма в Бойл Хайтс.
— Как се казва?
— „Истсайд Лъв“ на Първа. Това е на няколко преки от Холънбек Стейшън.
Вратата на кухнята откъм гаражния навес се отвори и Бош се сепна. Дъщеря му се прибираше. Увлечен в разговора, не беше чул колата й.
— Добре, ще дойда.
— Супер — отвърна Сото. — Значи до скоро.
Хари затвори и чу, че Мади спира при хладилника, преди да се появи от кухнята с бутилка сок в ръка и преметната през рамо раница.
— Здрасти, тате.
— Здрасти, Мадс.
— Какво правиш?
— Тъкмо разговарях по телефона. Как беше на даскало?
— Добре.
— Домашни?
— Много.
— Съжалявам. Виж, след малко се налага да изляза за няколко часа. Нали можеш да си направиш нещо за вечеря или да си поръчаш?
— Няма проблем.
— Но наистина ще хапнеш нещо, нали?
— Да, обещавам.
— Хубаво.
Това го зарадва, както и фактът, че досега Мади не бе споменала за работата му при Мики Холър.
— С кого ще излизаш, с Вирджиния ли?
— Не, ще пийнем по нещо с бившата ми партньорка от службата.
— Коя бивша партньорка?
— Лусия.
— А, добре, супер.
— Виж, трябва да ти кажа нещо за Вирджиния. С нея вече не сме заедно.
— Така ли? Защо?
— Ъъъ, не знам, всъщност просто не се бяхме виждали често и…
— Тя те е зарязала.
Бош мразеше тази дума.
— Не е толкова просто. Поговорихме си и решихме засега да се разделим.
— Тя те е зарязала.
— Ъъъ, да, нещо такова.
— Добре ли си?
— Да, всичко е наред. Предчувствах го. Даже май изпитвам облекчение.
— Щом казваш. Отивам да си пиша домашните.
— Нищо ми няма. Наред съм.
— Добре. Съжалявам, тате.
— Няма за какво. Аз не съжалявам.
— Добре.
Бош с радост сложи точка на неловкия разговор. Мади се обърна към коридора. Винаги си пишеше домашните в стаята си.
Хари се сети за нещо.
— А, я чакай малко. Прегледай тези неща.
Отиде при масата и взе папката с психологическите профили.
— Спомняш ли си доктор Инохос? Днес случайно се видяхме и я помолих да ми даде да ти покажа няколко профила. Казах й, че искаш да следваш психология и да се развиеш в тази насока. В психологическото профилиране.
— Недей да го разправяш на хората, тате!
Гласът й показваше, че сериозно я е засрамил. Бош не разбираше къде е сбъркал.
— Какво искаш да кажеш? Нали с това искаше да се занимаваш?
— Да, обаче няма нужда да го разправяш на хората.
— Тайна ли е? Не…
— Не е тайна, но не обичам всички да знаят какво правя.
— Е, аз не съм казал на всички. Казах на една психоложка, която може да ти е от огромна полза.
— Няма значение.
Бош й подаде папката. Беше се отказал от опитите си да проумее начина на мислене на Мади, както и да разпознава факторите, които й причиняват стрес. Винаги се проваляше и казваше грешната дума, поздравяваше я за „грешен“ успех или й правеше грешен комплимент.
Тя я взе, без да му благодари, и тръгна към стаята си. На рамото и висеше тежка раница. В епохата на лаптопите, айпадите и всички други дигитални медии дъщеря му все още мъкнеше много книги, където и да ходеше.
Поредното нещо, което Хари не разбираше.
— За какво си разговарял с доктор Инохос? — попита Мади, без да се обръща. — За оня изрод, когото се опитваш да измъкнеш от затвора ли?
Бош само я проследи с поглед. Не й каза нищо, а и тя не изчака да чуе отговора му.
22
„Истсайд Лъв“ беше на ъгъл и на външната стена имаше изображение на стар мексикански китарист с бели мустаци и сомбреро. През годините Бош стотици пъти беше минавал с кола оттам, но никога не се бе отбивал в скъпарското заведение, любимо на латино хипстърите, които постепенно преобразяваха Бойл Хайтс.
На бара в центъра на помещението се тъпчеха по два-три реда клиенти, повечето от които се обърнаха, за да измерят с поглед новодошлия. От колоните дънеше Лос Лобос8, пееха за противен дъжд, който се леел като из ведро. Бош потърси с очи Сото и я откри да седи сама на маса в задния ъгъл. Насочи се към нея и се настани на срещуположния стол.