— Знаете за какъв часовник говоря, доктор Шубърт. За часовника на „Адемар Пиге“, който преди две години сте купили в Лас Вегас. Дамски модел „Роял Оук Офшор“. Часовника, който според вашата съпруга е бил откраднат, но според вас е бил продаден, за да изплатите комарджийски дълг.
Информираността на Бош смая лекаря.
— Само че това е било лъжа, нали? — прибави Хари. — Не мога да ви помогна, ако не ми кажете истината. Четирима души са мъртви, докторе. Четирима. И ги свързва този часовник. Ако искате да се спасите, трябва да ми разкажете истинската история.
Шубърт затвори очи, сякаш така можеше да се избави от ужасното положение, в което се намираше.
— Това не бива да се разчува — изпъшка той. — Имам клиенти. Имам…
Гласът му изневери.
— Репутация, да — помогна му Бош. — Вече разбрах. Нищо не мога да ви обещая, но ще направя всичко възможно за вас. Ако кажете истината.
— Жена ми не знае — изпелтечи хирургът. — Обичам я и това невероятно много ще я наскърби.
Каза го по-скоро на себе си и Хари предпочете да премълчи, да изчака и да го остави да се пребори със задръжките си. Накрая Шубърт очевидно събра решителност, отвори очи и го погледна.
— Допуснах грешка — започна той. — Една-единствена ужасна грешка и…
Гласът му отново секна.
— Каква грешка, докторе? — подкани го Бош.
Като имаше предвид другите участници в историята, се досещаше накъде отиват нещата. Елис и Лонг бяха от Нравствения отдел и работеха в мрачните коридори на сексбизнеса. Така се бяха пресекли пътищата им с Джеймс Алън. Нямаше причина да смята, че Шубърт ще му разкрие нещо друго.
— Имах връзка с една пациентка — продължи лекарят. — Тя работи в сексиндустрията. През годините й направихме серия операции. На каквото ви хрумне — устни, гърди, задник. Редовно й слагахме ботокс. Правихме й лабиопластика10, фейслифт, стягане на мишници… всичко в името на кариерата й.
Бош нямаше представа какво е „лабиопластика“, но не искаше да попита от страх, че това ще го потисне повече от другата част от списъка.
— Разбира се, това продължи доста години поясни Шубърт. Почти десет.
Замълча, сякаш е изложил достатъчно и Хари сам ще се досети за останалото. Бош навярно можеше да го направи, но Шубърт трябваше да разкаже цялата история.
— Като казвате „връзка“, точно какво имате предвид? — попита той.
— Връзка между лекар и пациент — рязко отвърна пластичният хирург. — На чисто професионална основа.
— Добре. Тогава как полицаите от Нравствения отдел Елис и Лонг се появиха в живота ви?
Шубърт сведе очи за миг и се подготви за онова, което трябваше да направи.
— Искам да ми обещаете, че няма да пишете за това в полицейски рапорти, които не са строго поверителни — настоя той.
Бош кимна.
— Имате обещанието ми. Няма да пиша абсолютно нищо в никакви полицейски рапорти.
Шубърт дълго го измерва с поглед, сякаш преценяваше искреността му. После кимна, по-скоро на себе си, отколкото на Хари.
— Престъпих границата — каза той. — Спах с нея. Спах със своя пациентка. Само веднъж, но горчиво се разкайвам за това.
Хари отново кимна, за да покаже, че му вярва.
— Кога престъпихте тази граница?
— Миналата година — отвърна Шубърт. — Точно преди Деня на благодарността. И се оказа капан.
— Как се казва тя?
— Дебора Стовал. Като изпълнителка се представя под друго име. Май Ашли Бомбата или нещо подобно.
— Казвате, че е било капан. Какво имате предвид?
— Позвънила в клиниката и поискала да разговаря с мен. Аз провеждам телефонните си консултации в края на работния ден. Обадих й се и тя каза, че имала алергична реакция към инжекция с ботокс, която и бяхме направили тук. Предложих й да дойде рано на другата сутрин, за да я прегледам, но тя отговори, че не можела да се показва пред хора заради подутото си лице. Искала аз да отида при нея.
— И вие отидохте.
— Да, макар да знаех, че не бива. След като приключих другите си ангажименти, взех лекарската си чанта и отидох. Това не е нещо необичайно. Понякога ходя на адреси в зависимост кой е клиентът. Всъщност това беше второто посещение, което имах да правя онзи ден. Обаче в нейния случай трябваше да съм наясно до какво може да доведе — заради професията й, нали разбирате?
— Къде живееше тя?
— На Фаунтън Авеню, близо до Кресънт Хайтс. В апартамент. Не си спомням точния адрес. Има го в медицинското й досие.
— Какво се случи, когато отидохте там?
— Ами, тя нямаше никакви симптоми за инфекция или алергична реакция. Каза ми, че проблемът изчезнал през деня и отокът й спаднал. Всъщност едва ли изобщо е имало проблем.