— Давай, поръчай си.
— Да, шефе. Хей, благодаря за обяда. Сключихме сделката.
— Чудесно — отвърнах, макар че в момента изобщо не ми пукаше.
Фестино се върна след няколко минути с кафето си и се настани до мен.
— Господи, погледни тази седалка! Можеш ли да си представиш колко мърляви задници са седели на нея? — подозрително се вторачи в стола той. — Е, какво е това?
Разказах му за фалшивото съревнование.
Ченето му увисна и лицето му почервеня.
— Мръсни копелета! Цялата история е била заблуда?
— Така изглежда.
— Значи след около месец ще се наложи да пържа картофи в „Макдоналдс“? Не можаха ли да ми го кажат през юни, когато типовете в „Макдоналдс“ назначаваха? Подай ми лаптопа — каза той и се вторачи в екрана. — Как се сдоби с това?
— С известно ровене.
— И самият екип от таласъми ти го предостави?
— Екипът по интеграцията ли имаш предвид? Да, нещо такова.
— Хей, това е поверително сведение за сделката с „Майстер“.
— Да.
— Би трябвало да е строго секретно. Наистина знаеш как да се сдобиеш с някои неща, а?
— Понякога.
Фестино замълча и се зачете. След малко започна да си мърмори.
— Човече, това е адски сложна сделка — каза накрая. — Мангизите са по-малко от двайсет процента. Това е стандартно. Но има и бонус.
— Не загрявам.
— Ще ти обясня. Ако акциите на „Ентроникс“ паднат на борсата, фирмата ще трябва да плати повече на „Майстер“. Ако обаче акциите се покачат, ще платят много по-малко. Чакай сега… имам една теория… секунда.
Той се зарови из интернета.
— Аха. Ето. Виж това. От деня, когато е било съобщено за сделката с „Майстер“, Дик Харди е дал три интервюта. На японски.
— На японски?
— Имам предвид на японски вестници. Един излиза на английски — „Джапан Таймс“. Другият е „Асаби Шинбун“, а третият — „Нибон Кейзай Шинбун“. Всички интервюта са помпозни и възхваляват бизнеса на „Ентроникс“, който процъфтява.
— Е, и?
— Защо мислиш, че говори само с японски журналисти?
— Съвсем просто. „Ентроникс“ е японска компания. Решил е, че шефовете му ще прочетат интервютата и ще се впечатлят.
— Стига, Джейсън, Шефовете му се знаели данните преди вестниците. Разбери сега, когато придобиваш компания или се сливаш, комисията по етика внимава какво дрънкаш пред пресата. Но не могат да ти попречат да говориш с чужди журналисти в чужда страна. А кой, освен японците чете японски вестници?
— Не схващам.
— Японските офиси на някои от най-големите американски фондове. Научават новина за „Ентроникс“, решават, че ще изпреварят останалите, и започват да купуват. После се включват и борсовите брокери. И съвсем скоро акциите на „Ентроникс“ направо излитат нагоре.
— Значи Дик Харди е помагал на „Ентроникс“ да спести малко пари по сделката с „Майстер“?
— Точно така.
— И мръсникът запалва огън под задниците ни, кара ни да сключваме безброй сделки, за да спасим службите си, а всъщност просто помагаме на „Ентроникс“ да прекара „Майстер“.
— Точно така. Подло, а?
— Но не знаем дали Дик Харди е направил всичко това по нареждане от Токио, или е било негова собствена идея.
— На кого му пука? Той ще си получи златната звезда.
Фестино извади чисто ново шише с антибактериален лосион и изстиска няколко капки в ръката си.
— А ние сме прецакани — добави той.
— Аха.
— Не можеш да направиш нищо по въпроса, нали знаеш. В случай че планираш нещо. Това е много над теб — каза той, като разтърка ръцете си. — Погледни петната по облегалката. Не мисля, че са от кафе.
— Може и да си прав. Може би не мога да направя нищо.
— Както и да е, винаги съм харесвал пържените картофи в „Макдоналдс“. Ще дойдеш ли утре вечер?
— Утре вечер?
— На бейзболния мач, забрави ли? Не си играл от две седмици. А сега аз съм треньор и отговорността лежи върху мен. Бездруго сме с двама играчи по-малко.
— Фестино.
— Съжалявам, но е така.
— Добре, ще бъда там — обещах.
54.
Отбих на паркинга на „Ентроникс“ малко преди пет и половина. Черен мустанг закова до мен със свирене на спирачките и Кърт изскочи от купето.