Е, бях готов да направя необходимото.
Сержант Кениън бе оставил съобщение на мобифона ми. Взех асансьора долу до лобито, изминах няколко пресечки с колата и му звъннах. Този път вдигна телефона лично.
— Разпитах наоколо за ТМК — заяви той, без да ме пита защо му се обаждам. — Може и да има някаква логика в думите ви. Течният метален корозив е опасна работа. Не знам откъде може да се купи обаче. Вероятно от доставчик на материали за заварки.
— Или от склад на армията. Имам въпрос към вас. Да кажем, че съм успял да открия в колата на Тревър Алард нещо, което доказва, че е била умишлено повредена… Това ще бъде ли достатъчно да се използва като доказателство в съда?
— Казах ви, че колата е предадена за скрап.
— Да кажем, че все пак съм успял.
— Какво направихте?
— Питам ви дали доказателството ще бъде приемливо — повторих упорито, тъй като бях изгледал доста серии на „Закон и ред“ по телевизията.
— Сложна работа. Ще трябва да поговоря с прокуратурата и да ви звънна по-късно.
— Веднага щом можете.
Той ми се обади след около десет минути.
— Вижте — поде Кениън, — един от прокурорите ми каза, че е важна тежестта на доказателството, а не приемливостта му.
— Ще трябва да ми го обясните на човешки език.
Кениън се засмя.
— А аз се надявах, че вие ще ми обясните.
— Съжалявам.
— Означава, че добър адвокат на защитата ще се бори срещу приемането на доказателството, но съдията може да го приеме. Е, отговорих на въпроса ви. А сега вие отговорете на моите. Разполагате ли с доказателство или не?
— Разполагам.
— Добре. И твърдите, че то доказва саботаж. Откъде знаете? Не се обиждайте, но вие сте началник в търговска фирма, а не металург.
— Не мога да твърдя със сто процента сигурност, че доказва саботаж на колата. Но мога да ви уверя, че парчето метал е изкривено и откъснато. Не е нормално чупене на метал.
— Какво е парчето?
Поколебах се за миг.
— Лостът за завъртане.
— Е, да приемем, че сте прав и това доказва, че някой си е играл с колата. Но все пак имам проблем. Сериозен проблем.
— Какъв?
— Да свържа метала с Кърт Семко. Следователно, вие трябва да докажете, че е имал възможността да го направи — разполагал е с ТМК. Имал е достъп до него.
— Той държеше корозива в апартамента си — казах. — Виждал съм го. Просто трябва да претърсите апартамента му.
— Ще се върнем на това — увери ме Кениън. — Казах ви и преди, освен ако не се съгласите да станете информатор, няма как да посочим причина за обиск. Ако имаше някакъв друг начин… Той някога давал ли ви е ключ от апартамента си?
— Не, разбира се.
— Предполагам, че не би ви поканил там.
— Не и след милион години.
— Тогава как, по дяволите, можете да докажете, че разполага с корозива?
— Как аз мога да докажа?
— Това може да е единственото разрешение на проблема. Точно както лично се сдобихте с метала.
— Може пък и да има друг начин — замислих се.
Имаше, разбира се. Греъм Рънкел работеше по въпроса.
— Какъв например?
— Ще трябва да ви обясня по-късно.
57.
Кърт ме поздрави с махане на ръка отдалеч и приятелска усмивка. Усмихнах му се в отговор и казах:
— Здрасти.
Той вече стоеше на игрището и загряваше. Съперниците ни от „Беър Стърнс“ проверяваха бухалките ни. Слухът се беше разнесъл. Очевидно не осъзнаваха, че с изключение на Кърт, никой от отбора на „Ентроникс“ не бе достатъчно добър дори и с подправена бухалка. Но скоро щяха да разберат. Фестино се консултираше с момчетата.
Мобифонът ми звънна. Знаех кой е, затова се отдалечих, преди да отговоря.
— Вътре съм — съобщи ми Греъм.
— В къщата ли?
— Чу ме.
Беше проникнал с взлом в къщата на Кърт в Холистън. Представих си спретнатия дом и идеално оправените легла.
— Имаше ли проблеми? — попитах.
— Вратите бяха двойно заключени, но вратата на гаража — не. Винаги вратите на гаражите са слабите места на една къща. Лесно е да ги отвориш.
— Нямаше ли аларма?
— В къща под наем? Не очаквах да има. Но съм сигурен, че противопожарната аларма е добра. Хазаите внимават за такива неща.