— Говоря сериозно — казах. — Ако направиш още една стъпка, ще натисна спусъка.
Къде, по дяволите, бяха ченгетата?
— Момче, по начина, по който държиш пистолета, откатът ще ти откъсне пръста. Трябва да внимаваш.
Поколебах се, но само за миг.
— Няма да ме убиеш, Джейсън. Никога преди не си убивал човек и няма да го направиш и сега. Тип като теб никога не може да отнеме нечий живот.
Кърт говореше бавно и спокойно, почти приспивно.
— Това е кошмар, с който не искаш да живееш. Ако уцелиш някого от толкова близо, ще бъдеш опръскан с кръв и мозък. А тази гледка ще те преследва до края на живота ти.
— Гледай само — казах и натиснах спусъка.
Кърт не помръдна. Това бе странното. Стоеше спокойно с разперени ръце.
Нищо не се случи. Пистолетът не стреля.
Натиснах отново, но никакъв резултат.
Внезапно дясната му ръка се протегна напред и грабна оръжието.
— Смотан аматьор — презрително изсумтя той, като завъртя пистолета и го насочи към мен. — Зареди го, но не свали предпазителя.
Завъртях се и побягнах.
С дивашка скорост. Никога преди не бях тичал така. Но пък и никога преди не бях тичал, за да си спася живота.
Чух гласа му зад себе си.
— Колтът не е лесен за употреба, особено от аматьор.
Изфучах навън от офиса.
Кърт изкрещя:
— Трябваше да ми позволиш да те науча.
Асансьорите бяха точно пред мен. Втурнах се към таблото и натиснах копчето.
— Няма къде да избягаш — засмя се Кърт, като се приближи към мен.
Защо ли не стреляше?
Звънчето на пристигащия асансьор дрънна. Слава богу! Вратата се отвори и скочих вътре. Чух стъпките на Кърт, натиснах бутона за лобито, но асансьорът не тръгна. О, господи, не! Леко поклащане и най-после проклетата машина се задвижи.
Адски бавно. Копчетата за различните етажи започнаха да се осветяват едно след друго. Деветнадесет… седемнадесет. Къде, по дяволите, беше Кениън?
Внезапно асансьорът потръпна и спря. На деветия етаж.
Всички светлини угаснаха. Не виждах нищо. Бе тъмно като в катран.
Кърт някак си бе изключил асансьора и електричеството. Протегнах се напред в тъмното и докоснах копчетата. Прокарах пръсти по тях и натиснах всяко едно. Никакъв резултат.
Аварийната ръчка се намираше под контролния панел. Не я виждах, но си припомних положението й. Опипах под таблото слепешком, най-после усетих ръба на панела и ръчката. Дръпнах я, но не последва нищо. Нито аларма, нито звук.
Заля ме паника. Бях заклещен в пълна тъмнина в спрян асансьор. Дланите ми се плъзнаха по студените стоманени врати. Намерих цепката, където се срещаха. Беше прекалено тясна, за да напъхам пръсти в нея. По челото и гърба ми потече пот.
Безпомощно халосах вратите и ги сритах. Стоманата не помръдна.
Намерих мобифона си и го отворих, набрах 911.
Лекото избипване ми показа, че обаждането ми се е провалило. Тук нямах покритие.
Сърцето ми заби лудо. Пред очите ми заиграха цветни петна. Стори ми се, че стените на асансьора се спускат към мен.
Скочих нагоре и се опитах да достигна тавана. Дали бе захванат с болтове? Можех ли да ги разхлабя? Дали имаше авариен изход?
Усетих стоманения парапет, който стърчеше на около десетина сантиметра. Скочих отново и докоснах тавана. Напипах някаква дупка. Спомних си, че на тавана имаше някаква лампа. Не стърчаха никакви болтове.
Но трябваше да има авариен изход. Нали така? Законите за безопасност го изискваха.
А ако имаше авариен изход и успеех да се измъкна, какво щях да правя? Да се изкатеря в шахтата на асансьора като Джеймс Бонд?
Потта ми се лееше обилно. Трябваше да се измъкна оттук. Опитах се да се набера на парапета, но не успях.
Бях хванат в капан.
Внезапно лампите на тавана светнаха. После и мониторът. Появи се лицето на Кърт. Отблизо. Ухилено широко. Заемаше целия панел.
— Думата на деня е „отмъщение“ — засмя се той. — Хубава дума, нали?
Вторачих се в лицето му на монитора. Как, по дяволите, го правеше?
— Леле, къпеш се в пот — отбеляза той. — Горещичко е там, нали?
Вдигнах очи и забелязах сребристото око на камера.
— Да, точно така — каза Кърт. — Аз съм. А ти приличаш на удавен плъх. Няма нужда да натискаш аварийния бутон. Не работи. И в контролната зала няма никой. Изпратих Едуардо у дома. Казах му, че ще го отменя, защото бездруго трябва да проведа някои диагностични тестове.