Сега, след като Кърт вече бе мъртъв, не бе проблем да накараме хората от екипа му от специалните части да говорят откровено за него. Всички обрисуваха доста грозна картина. И почти всяко от ченгетата, които ме разпитваха, спомена, че съм извадил страшен късмет с оцеляването си.
Да бе, страхотен късмет!
Малко след като Йоши предаде в Токио информацията за това как Дик Харди бе успял да си осигури яхтата и луксозната къща в Далас, Харди бе изритан от „Ентроникс“.
Бордът на директорите гласува единодушно за включването на ФБР в разследването и скоро Дик Харди бе засипан с граждански и криминални дела. Успя да продаде яхтата си по интернет два дни преди данъчните да му я отмъкнат.
Отлетях до Ню Йорк, за да се видя с могъщия ни шеф, Хидео Накамура, и още дузина тузари, японци и американци, които ме интервюираха за мястото на Дик Харди. Бях изправен срещу пасмина други кандидати, всичките по-възрастни и по-опитни от мен. Но вместо да си седя кротко на мястото и да бъда разпитван от Накамура-сан, реших да проявя самоинициатива и да направя презентация пред интервюиращите.
Презентацията ми доказваше колко изгодно ще е за компанията да закрие главния офис в Санта Клара, да продаде скъпия имот и да се премести в красивия Фрамингам, Масачузетс, където „Ентроникс“ вече притежаваше сграда, нуждаеща се само от козметичен ремонт на двадесетия етаж, където бомба бе превърнала ъгловия ми кабинет в обгорена пещера.
Най-големият хит в презентацията ми бе, когато показах как далаският офис на „Роял Майстер“ може да бъде продаден адски изгодно. Даласките „Каубои“ искаха да си построят нов стадион и бяха готови да платят щедро за земята.
Мисля, че това определено впечатли шефовете.
Не споменах, че си имах и лични причини. Например че Кейт отказваше да напусне Кеймбридж. Най-после се бе сдобила с мечтаната си къща и вече бе довършила детската стая. Така че или трябваше да се преместя в Санта Клара без любимите си жена и бебе, или да отхвърля службата. Но, разбира се, не бях готов да призная подобно нещо пред шефовете. Нямаше да е добре за имиджа ми на убиец.
Интервютата минаха добре, ако можеше да се съди по израженията на шефовете. Не разбирах и дума. Йоши Танака седеше до мен през цялото време, на всички интервюта, сякаш бе личният ми адвокат.
При последното интервю настъпи оживена размяна на реплики. Йоши заговори на Накамура-сан и другия член на борда на бърз японски, а аз седях и се усмихвах като идиот. Изглежда спореха, но накрая Йоши каза нещо и всички кимнаха.
После той се обърна към мен и каза:
— Моля те, извини ме, Джейсън. Проявих се като ужасен грубиян.
Вторачих се в него шокирано. Говореше с британски акцент. Звучеше като Лоурънс Оливие или Хю Грант.
— Проблемът е, че непрестанно те наричат „нонки“, което вероятно бих могъл да преведа като „добряк“. Но се страхувам, че това не е комплимент на японски. Трябваше да им обясня, че твоите хора те смятат за безмилостен. Говорят за теб със страх и респект. Казах им, че точно това ми харесва у теб. Имаш инстинкт на убиец.
По-късно, докато Йоши и аз чакахме комисията по назначаването да вземе решение, избъбрих неволно:
— Английският ти е невероятен. Нямах представа.
— Английският ми? Мило момче, страшно си любезен. Взех магистърска степен в Тринити Колидж в Кеймбридж. При това върху последните романи на Хенри Джеймс. Е, той е истински майстор на езика.
Чак тогава се усетих. Разбира се. Как иначе би могъл да накара хората да говорят толкова свободно в негово присъствие?
— Значи, когато ти разказах за страхотната си идея за картинните екрани, а ти ме гледаше неразбиращо…
— Гледах те с възхищение, Джейсън-сан. Тогава осъзнах, че имаш велики идеи. Незабавно разказах за това на Накамура-сан и той настоя да се видите в Санта Клара. Но не бе съдено да стане.
Накрая получих мястото на Дик Харди, а след няколко изпълнени с напрежение седмици, в които двамата с Кейт се споразумяхме да не говорим по въпроса, шефовете одобриха предложението ми главният офис да се премести във Фрамингам. Най-добрите служители на „Роял Майстер“ също щяха да се понесат насам. Е, поне онези, които искаха да напуснат Далас. Сега Джоан Тюрек работеше за мен и тя и партньорката й се радваха, че са се върнали в Бостън.
Та, къде бях?