Точно от това имам нужда, помислих си. Още нещо, което да ме разсейва, докато шофирам.
— Страхотно — побързах да се съглася.
— А това е система за видеонаблюдение — заяви Кейт, като грабна поредната кутия от рафта. — Виж малкото портативно мониторче. Можеш да го носиш навсякъде. И бебето вечно е пред очите ти. В добавка има и инфрачервени лъчи за нощно наблюдение.
Господи, помислих си, горкото бебе ще е под по-интензивно наблюдение от Патрик Макгухън в стария телевизионен сериал „Затворникът“.
— Чудесна идея — казах.
— А, ето и най-добрата част — усмихна се Кейт.
Последвах я в отдела за бебешки колички, където тя се нахвърли върху огромен, черен зловещ уред с гигантски колела, който изглеждаше старинен и опасен. Имах чувството, че гледам „Бебето на Розмари“.
— Господи, Джейсън, погледни само — извика Кейт. — „Сребърният кръст на Балморал“. Страхотно елегантна е, нали?
— Кой беше онзи филм, в който количката се търкаляше по стълбите?
— „Броненосецът Потьомкин“ — отговори Кейт, като поклати глава раздразнено.
Погледнах цената и изстенах.
— Наистина ли пише две хиляди и осемстотин, или имам нужда от очила? — попитах уплашено.
— Това ли е цената?
— Е, може да е в италиански лирети.
— Италианците вече нямат лирети. Всички използват еврото.
— Две хиляди и осемстотин долара?
— Забрави — каза Кейт. — Това е лудост. Съжалявам.
— Каквото искаш, Кейт, обещах ти.
— „Стоук Експлори“ е много по-евтина. Бебето е високо над земята. А това подпомага връзката на детето с родителя. Е, няма много място за багаж отдолу, но изглежда доста мъжкарска, нали?
Видях я да хвърля изпълнен с копнеж поглед към „Сребърният кръст“, когато мислеше, че не я наблюдавам.
— Да, мъжкарска е — отговорих, като погледнах миникомпютъра и видях съобщение от Горди, което гласеше „СПЕШНО!“.
— Разбира се, „Бугабу Фрог“ също не е лоша — продължи Кейт.
Прочетох съобщението.
Опитах да ти звънна на мобифона, но няма връзка. Обади ми се. ВЕДНАГА!
— Не ти ли прилича на колело за планински преходи? — попита Кейт.
— Какво? Колело за планински преходи?
— Чух добри отзиви и за „Бебешки комфорт“. Малко по-скъпа е от „Бугабу“, но несравнимо по-евтина от „Сребърният кръст“.
— Трябва да звънна един телефон — прекъснах я.
— Не може ли да почака?
— Важно е.
— Това също е важно.
— Горди се опитва да се свърже с мен от сума ти време. Съжалявам. Няма да ми отнеме повече от минута.
Забързах към паркинга, където най-после имах сигнал. Набрах номера на Горди и зачаках.
— Какво, по дяволите, правиш? — излая той.
— Пазарувам бебешки неща.
— Шибаното ти нареждане. За какво, мамка му, става дума?
— Горди, ти го одобри, преди да го разпратя.
Той се поколеба само за секунда.
— Не навлязох в подробности. Оставих ги на теб.
— Проблем ли има?
— Дали има проблем? Тревър нахлу в кабинета ми преди малко и ми съобщи, че продавачите се готвят за бунт.
— Тревър?
Шибаният Тревър посещаваше Горди зад гърба ми. Чудничко!
Тревър не говори от името на всички — казах бързо.
— Аха. Е, имам новина за теб. Загубихме Форсайт заради тъпото ти нареждане.
— Какво искаш да кажеш?
— Това бе последната капка за него. Очевидно е имал оферта от стария ни приятел Крофърд за „Сони“. И познай какво. Днес следобед прие предложението им. И защо? Заради шибаните ти дивотии. Караш момчетата да ядат в закусвални и да спят в мърляви мотели и ето че загубихме най-добрия си продавач.
Моите дивотии?
— Кой ще е следващият? — изрева Горди. — Глийсън? Алард? И всичко това заради нареждането, което момчетата наричат „Заповедта на Куиг“!
— Какво искаш да направя?
— Вече се погрижих. Изпратих имейл, с който отмених нареждането ти. Казах им, че просто е станала грешка.
Изскърцах със зъби. Дяволите да го вземат!
— Ами Форсайт? — попитах. — Ще напусне ли наистина?
Но Горди вече бе затворил.
Върнах се в „Бебешки свят“, където гнусната песничка ме подлуди напълно. Кейт се вторачи в мен загрижено.
— Наред ли е всичко? — попита тя. — Имаш вид, сякаш тъкмо са те сритали в корема.