Горди отпи поредната си глътка скоч.
— Когато гърбът ти е опрян в стената и трябва да умреш или да се бориш, започваш да търсиш в себе си духа на героя — каза той. — Също като Роки Балбоа, ние сме борци. Той имаше Аполо Крийд. Ние си имаме „Нек“ и „Мицубиши“. Той се изправи пред мистър Т., а ние — пред „Хитачи“. Роки се би с Томи Гън, а ние с „Панасоник“. Роки си имаше Иван Драго, ние имаме „Сони“!
Братството, както и някои от клиентите, заръкопляскаха.
— Ние сме тук да превърнем мечтите ви в реалност — продължи той. — Е, няма да се просна на пода и да правя лицеви опори на една ръка заради вас…
— Стига бе! — извика Таминек. — Направи го!
— Хайде, Горди! — присъедини се и Тревър.
— Ще ви пощадя — отвърна Горди. — Защото сега не става дума за Горди, а за екипа ни.
Думите му прозвучаха леко завалено.
— Екипът на Горди! Всички сме играчи в отбора и сега ще ви покажем за какво става дума. Джейсън, къде си?
— Тук — отговорих притеснено.
— Ела тук, партньоре!
Надигнах се. Дали щеше да ме накара да се боксирам с него? Мили боже!
— Здрасти, Горди — казах.
— Ела — махна ми той с лявата си ръка.
Приближих се към ринга, а младата жена пристъпи към мен с чаша в ръка.
— Изпий я, Джейсън — нареди ми Горди.
Чух смехове и насърчения.
Вдигнах чашата с яйцата и се усмихнах, после поклатих глава.
— Имам висок холестерол — казах.
— Ау! — извика подигравателно Тревър.
— Хайде, Тигре — насърчи ме Фестино.
— Всички сте уволнени — засмях се.
— Пий! — заповяда Горди.
Вдигнах чашата към устата си и изсипах яйцата в гърлото си. Доповръща ми се, но успях да преглътна. Върнах чашата на жената и всички изреваха въодушевено.
— Браво! — каза Горди и ме потупа по ръката. — Кой е следващият? Къде са Форсайт и Фестино?
— Не искам да се разболея от салмонела — измъкна се Фестино.
Върнах се до масата и затърсих с очи най-близката тоалетна, в случай че ми се наложи да повърна.
— Путьо — подигра му се Горди. — Тревър, покажи му какво е истински мъж.
— Искам Джейсън да изпие още една чаша — засмя се Тревър.
Горди се залюля като пребит боксьор. Веднага усетих, че не се преструваше. Очевидно бе пиян.
— Знаете ли защо ви поканихме всички? — попита той. — Всички клиенти. Да не мислите, че обичаме да си прекарваме времето с вас? Не, мамка му!
Чу се смях и Тревър бързо седна на мястото си, облекчен, че се е отървал от яйцата.
— Искаме всеки от вас, шибаняци, да купува от „Ентроникс“ — продължи Горди. — И знаете ли защо? — забоксира той въздуха. — Защото искам целият ми отбор да е богат като мен.
Някои от Братството се изсмяха, също и няколко клиенти, но повечето дори не се усмихнаха.
— Знаете ли каква кола кара Горди? — попита той. — Хамър. А не смотана тойота. Не и шибан японски автомобил. Знаете ли какъв часовник носи Горди? Ролекс. Точно така. Не миризливо сейко, а ролекс, който не е произведен в Япония. Къде е Йоши Танака?
— Не е тук — отговори някой.
— Йоши-сан — саркастично провлече Горди. — Не е тук. Добре. Всъщност, вярвам, че никой от японските ни сладури не е тук. Вероятно са прекалено заети да изпращат поверителните си доклади за нас. Проклети шпиони.
Няколко души се засмяха, но този път нервно.
— Японците ни нямат доверие — продължи Горди. — Но ние им показахме, че сме страхотни, нали? Нали, момчета?
Гостите безмълвно ядяха салатите си.
— Шибаните японци ни убиват бавно — не се отказваше Горди. — И никога не ти казват какво мислят. Гадни прикрити задници!
— Горди — извика Тревър. — Седни.
Горди се бе облегнал на въжетата.
— Да не мислите, че е лесно да работиш за пасмина с дръпнати очи, които искат да се провалиш само защото си бял?
Думите му звучаха все по-завалено.
Тревър се надигна и аз го последвах.
— Хайде, Горди — извика той. — Господи — прошепна. — Пиян е като свиня.
Пристъпихме към ринга. Кърт и Форсайт се присъединиха към нас. Горди вдигна очи и ни видя.
— Разкарайте се от мен, мамка ви — изрева.