— Слушай, Джейсън, Кърт е един от най-добрите ми служители. Може да прави всичко.
— Разбирам.
— Не искам да го загубя. Но и не искам някой от служителите ми да създава неприятности. Затова ще помисля по въпроса и ще проуча как стоят нещата.
— Това е всичко, за което те моля — отвърнах.
Звъннах на Кейт в службата и ми казаха, че си е взела почивен ден. Обадих й се у дома и я събудих.
— Все още ли имаш болки? — попитах разтревожено.
— Да. Реших да си остана у дома.
— Какво каза Димарко?
— Просто да си лежа спокойно, докато болките преминат.
— Да не е нещо сериозно?
— Не — отговори тя. — Докторът смята, че е напълно нормално. Не се тревожи. Просто трябва да си почивам.
— Добра идея. Исках да ти напомня, че довечера съм на делова вечеря.
— А, да. С хората от болницата.
— С хората от летището в Атланта. Но няма значение.
— Летището в Атланта в Бостън? Не разбирам.
— Досадна работа — отвърнах. — Ще са на едно от събитията в индустрията.
Ставаше дума за търговското шоу в обширния изложбен център в Бейсайд. Слава богу, че не ми се налагаше да работя в будката, но някои от момчетата бяха там. Когато чух, че типовете от Атланта ще посетят шоуто, веднага ги поканих на вечеря. Казах им, че това ще е чудесна възможност да отпразнуваме подобаващо споразумението. Силно ми се искаше да закова огромната сделка с летището.
Човек поне може да се надява.
— Къде ще ги водиш? — попита Кейт.
— Не знам името на ресторанта. Някакво лъскаво място в Саут Енд, което Франи харесва. Но ако ти се наложи да се свържеш с мен, няма да изключвам мобифона.
— Няма да те притеснявам.
— В случай че има проблем, изобщо не се колебай, бебчо.
Затворих телефона и забелязах, че Кърт стоеше до вратата на кабинета ми.
— Тази сутрин не те видях във фитнеса — отбеляза той.
— Трябваше да отлетя до Чикаго рано сутринта.
— Значи говориш със Сканлън, а?
Кимнах.
— Става дума за рутинна проверка, която в личен състав не успяха да направят.
— Знаеш, че винаги можеш да се обърнеш към мен.
— Мислех, че трябва да разделя бизнеса от приятелските отношения.
— Добра идея — каза той и затвори вратата. — В такъв случай, ако имаш проблем с работата ми, обърни се към мен, а не към шефа ми.
Преглътнах затруднено.
— Нямам проблеми с работата ти.
— Наистина ли? Защо тогава се опитваш да ме уволниш?
Погледнах го в очите.
— Защо мислиш така? — попитах, нагло.
Кърт застана пред бюрото ми.
— „Загрижен съм… разговорът ни е строго поверителен…“ — започна да ме имитира, като повдигна презрително вежди. — „Изключително важно е разговорът ни да остане поверителен“ — ухили се гадно. — Джейсън, ако имаш проблеми с моята скромна личност, обърни се към мен. Мъж срещу мъж. Не се промъквай зад гърба ми. Защото ще узная. А ти ще съжаляваш — ледено ме изгледа Кърт. — Ясно ли е?
Шашнах се. Кърт знаеше за разговора ми със Сканлън. При това дума по дума.
Не знаех как, но несъмнено бе сложил микрофон или камера в кабинета ми. Със сигурност разполагаше с нужната технология.
Зачудих се какво ли още ме бе чул да казвам. Сутринта се притеснявах, че Сканлън може да не прояви дискретност и да сподели нещо с Кърт, но вече бях наясно, че приятелчето ми е чуло директно всичко.
И сега знаеше, че се опитвам да го уволня. Това вероятно щеше да създаде проблеми между нас. Нещата никога вече нямаше да са такива, каквито бяха преди.
В колата, на път към Саут Енд, мобифонът ми звънна. Бях се върнал към стария си лош навик да говоря по телефона в колата, но нямаше начин. Трябваше да съм достъпен по всяко време.
Обаждаше се Дик Харди.
— Какво е чувството ти за сделката с летището в Атланта? — попита той.
— Добро — отговорих лаконично.
— Чудесно, тогава и аз мисля по същия начин. Ако успеем с тази сделка, имаме шанс да спасим отдела.
— Мога да направя само най-доброто, на което съм способен.
— Разчитам на теб, Джейсън. Всичко зависи от тази сделка. Всичко.
Подадох ключовете от колата, на момчето, което обслужваше паркинга, и влязох в ресторанта с небрежна усмивка на лицето. За съжаление, заведението бе с отворена кухня, което винаги ме притесняваше. Вероятно подсъзнателно се страхувах, че ще ми наредят да измия чиниите, след като свършим с вечерята.