— Няма нужда. Вече съм в града. Взех си свободен ден.
Работех в японска компания от години, но никога не си бях падал по японската храна. Беше прекалено здравословна и ограничена.
— Е, какво става? — попитах любопитно.
— Ще видиш. Гладен ли си?
— Не много.
— И аз не съм. Не се тревожи.
Заведоха ни до ниска лакирана маса. Наложи се да си събуем обувките и да се настаним на татамите на пода. На масата върху нагревателна плоча къкреше тенджера с мътна вода, в която плуваха водорасли.
— Имаш ли нужда да отидеш до тоалетната? — попита ме Кърт.
— Не, татенце. Благодаря.
— Защо все пак не го направиш?
— Дълъг обяд ли си замислил?
— Мъжката тоалетна е надолу по коридора. Но няма да е зле да продължиш до последното сепаре вдясно.
— И?
— Отивай.
Свих рамене и тръгнах към последното сепаре. Параван от оризова хартия осигуряваше усамотение на гостите на ресторанта, но когато го помръднах леко, успях да надникна вътре.
Гледката ми взе акъла.
Лорна Евърс от общината в Атланта се наслаждаваше на романтичен обяд с мъж с посребрена коса и дълбоки очи. Стив Бингам, президентът на „Еървю системс“.
Компанията, която току-що бе спечелила сделката с летището в Атланта, измъквайки ни я изпод носа.
Седяха един до друг и се целуваха страстно, а ръката на Лорна майсторски масажираше чатала на Стив. На масата имаше недокосната чиния с кървавочервени резенчета телешко.
Едва се сдържах да не съборя паравана и да съобщя на Лорна Евърс какво мислех за действията й. Върнах се на нашата маса.
Кърт ме наблюдаваше с повдигнати вежди.
— Откъде знаеше? — попитах с леден тон.
— Казах ти, познавам един тип в Мариета. Той пък познава частен детектив в Атланта, който често работи с общината им. Та уредих наблюдение в хотелската стая на Лорна Евърс.
— Мамка му! Тя е шибан общински служител. Подобни действия са забранени от закона.
— Точно така. Етичен кодекс, алинея 2–812 и 2–813 — отбеляза Кърт. — Реших, че ще искаш да узнаеш някои подробности. Госпожица Лорна не само може да загуби работата си, но и да я пъхнат в затвора за половин година. А и не мисля, че съпругът й би се зарадвал да научи новината.
— Значи е омъжена?
— Стив Бингам пък е женен. Има и пет деца.
Изправих се.
— Извини ме. Ще отида да поздравя Лорна.
Върнах се до сепарето й и дръпнах рязко паравана. Двамата любовници се бяха отдали на бурната си страст и вдигнаха очи изненадани и притеснени.
— Здрасти, Лорна — поздравих весело. — Чудесно местенце, нали?
— Дж… Джейсън?
— Чух, че пролетните им рулца са великолепни.
— Ти… какво…
— Няма ли да ме представиш на приятеля си? Стив, нали? Стив Бингам от „Еървю системс“ Запознахме се на „Техком“.
Яркочервеното лице на Бингам контрастираше странно със сребристата му коса. Той бързо кръстоса крака, за да прикрие мощната издутина в панталона си.
— Познаваме ли се? — попита.
— „Техком“ е жестока работа — отвърнах. — Срещаш се с толкова много хора. Но вие двамата очевидно се познавате доста добре.
— Джейсън… — започна Лорна с умолителен тон.
— Ужасно съжалявам, че ви прекъсвам — ухилих се. — Ще ти звънна по-късно на мобифона.
После й намигнах и се оттеглих.
Оказа се, че нямаше нужда да звъня на Лорна. Тя ми се обади около час по-късно. Открила някои „неточности“ в офертата на „Еървю системс“ и решила да сключи договора с нас.
Трябваше да се радвам, но вместо това се почувствах омърсен. Не се бях надявал да сключа най-голямата сделка в кариерата си по този начин.
Съобщението от Харди пристигна няколко минути след като му изпратих добрата новина по имейла. Бе написал с огромни букви: „СПРАВИ СЕ!“
Звънна ми малко по-късно, въодушевен от радост, за да ми каже, че е почти сигурен, че съм спасил отдела ни.
— Чудесно — отвърнах. — Радвам се.
— Леле, адски си скромен — засмя се той.
— Понякога.
— Е, прес изявлението ще се появи в интернет след минута. Хората от борсата започват да гледат по различен начин на „Ентроникс“. Те са наясно с големите сделки, дори и ти да не си.
Отбих се у дома, за да се преоблека и да видя Кейт. Лежеше на една страна и тракаше по лаптопа. Проучваше информацията за плацента превиа, но очевидно се бе натъкнала само на страшните сайтове. Съобщих й за по-добрите и я зарадвах с думите на сестрата, която ме бе уверила, че нещата ще минат съвсем добре.