— Аз убих Кенеди — заяви Кърт, като пусна тениската на Тревър, който потръпна. — Сигурен ли си, приятелче? — попита го той.
— В какво?
— Имах предвид тениската ти — посочи Кърт надписа, който гласеше: „Животът е хубав“. — Сигурен ли си, че животът е хубав, Тревър? Защото аз нямаше да съм толкова сигурен, ако бях на твоето място.
44.
Кейт беше още будна, когато се прибрах у дома. Тракаше на компютъра и се ровеше из филмовите адаптации на романите на Джейн Остин.
— Не твърдеше ли точно ти, че да гледаш филмови версии на романите на Джейн Остин е като да слушаш симфониите на Бетовен, изпълнени на хармоника? — засмях се.
— Гледали ли сме „Смотанячки“? — попита тя. — Може да ти хареса. По „Ема“ на Джейн Остин, но действието се развива в наши дни в гимназия в Бевърли Хилс. Алисия Силвърстоун участва в него.
— Знаеш ли, че правят „Гордост и предразсъдъци“, в която Вин Дизел ще играе главната роля?
— Мистър Дарси? В никакъв случай — възмути се Кейт.
— Честна дума. В първата сцена Вин влиза с джипа си в английски замък. През френските прозорци, разбира се.
Тя ме изгледа мрачно.
— Помолих Кърт да дойде да види кабела — смени темата Кейт. — Както ти ми предложи.
— Чудесно.
— Ще дойде утре след работа. Поканих го да остане и на вечеря.
— На вечеря?
— Да. Какво толкова? Вечно твърдиш, че го експлоатирам, затова реших, че няма да е лошо да го поканя да хапне с нас. Можеш да донесеш китайска храна, когато се прибираш у дома.
— Мислех, че сестра ти пристига утре.
— Смятам, че тя и Кърт ще се разберат чудесно. А Итън определено ще го хареса. Нещо против ли имаш?
— Не, разбира се. Защо да имам нещо против?
Е, имах няколко причини да съм против — например че Кейт прекарваше прекалено много време с Кърт. А и не смятах, че Кърт и изисканата Сузи ще се харесат особено.
А най-основната причина бе, че се страхувах от него.
— Кейт, трябва да поговорим.
— Не трябва ли аз да го кажа?
— Става дума за Кърт.
Разказах й това, което трябваше да споделя с нея преди дълго време.
— Защо досега не ми спомена нищо? — попита тя.
— Не знам — отговорих след дълго мълчание. — Вероятно защото се срамувах.
— Срамуваше се? От какво?
— Защото ако не беше Кърт, нямаше да съм вицепрезидент в момента.
— Не го вярвам. Той може да ти е помогнал малко, но ти пък си вършиш работата чудесно.
— Май се страхувах, че ако ти кажа, ще ми наредиш да си замълча и да се примиря.
— Защо пък бих искала подобно нещо?
— Заради това — размахах ръка, сочейки стаята, както бе направила тя преди. — Знаех си, че с помощта на Кърт ще имам всичко това. И знам колко означава тази къща за теб.
Кейт примигна и сви рамене. Забелязах сълзи в очите й.
— Знаех си, че ако се изправя срещу него, ще изложа всичко това на опасност — добавих меко.
Кейт наклони глава и няколко сълзи капнаха на чаршафа.
— И какво от това? — попита тя задавено.
— И какво от това? Знам, че тази къща е изключително важна за теб.
Тя поклати глава. Сълзите й продължиха да мокрят чаршафа.
— Мислиш ли, че това е единственото, което ме интересува?
Замълчах.
Кейт вдигна поглед. Очите й бяха зачервени.
— Слушай, израснах в голяма къща със слуги, басейн, тенис корт, уроци по езда и балет, почивки в Европа и на Бермудите. Но внезапно всичко изчезна. Загубихме къщата и вилата, отписаха ме от училище… Преживях всичко тежко. Да, липсва ми, няма да те лъжа. Но не се интересувам само от това.
— Поправи ме, ако греша, но нали ти разглеждаше лъскави къщи в интернета?
— Виновна съм. Признавам. Дали искам децата ни да пораснат в просторна къща с голям двор? Да, разбира се. Но дали трябва да е толкова хубава? Разбира се, че не. Няма да отрека, че тук ми харесва, но бих се отказала от къщата в миг, ако ни се наложи.
— Моля те.
— Не се омъжих за теб, защото смятах, че отново ще ме направиш богата. Омъжих се за теб, защото беше истински. Онези разглезени лекета, с които излизах преди теб, можеха да дрънкат само за маркови дрешки. Внезапно се запознах с човек, който нямаше претенции и не се правеше на велик, и това адски ми хареса.
— Марковите дрешки… — започнах, но Кейт бързо ме прекъсна.