Направих си кафе и проверих пощата си. После написах имейл до всички в службата, за да им съобщя ужасната новина. Зачудих се какво да напиша — „тъжна“ или „трагична“ новина? Накрая се спрях на следното: „Тъжното ми задължение тази сутрин е да ви уведомя за трагичната смърт на Тревър Алард и Брет Глийсън…“
Към шест часа излязох навън, за да взема „Хералд“ и „Глоуб“ от терасата. Прегледах ги набързо, но не открих нищо за катастрофата. „Хералд“ си падаше страхотно по такива новини: двама млади мъже, водещи служители в една от най-големите корпорации в света. Порше, изскочило от пътя. И двамата пътници убити. Но очевидно новината още не бе стигнала до вестника.
Подкарах към службата, потънал в мисли.
Когато стигнах дотам, отворих интернета и влязох в страницата на щатската полиция в Масачузетс. Видях опасен на вид тип в полицейска униформа, който очевидно бе шефът на полицията. Вдясно имаше колонка „Новини“. Първият ред гласеше: „Фатална катастрофа в Уолтам“. Кликнах и се появи статията. „Щатската полиция се явява на фатална катастрофа в Уолтам“.
Видях имената на Тревър и Глийсън. Прочетох фрази като: „загинали на място в катастрофата“ и „пътуващи на север по магистрала 95 в Уолтам“.
Статията гласеше:
Предварителната информация, събрана при разследването, проведено от щатски полицай Шон Макафи, сочи, че порше карера, модел 2005, изскочило от пътя, ударило се в парапета и се преобърнало. Колата била изтеглена с влекач на фирмата за пътна помощ „Джей енд Ей“. Причината за катастрофата се разследва в момента с помощта на отдела за анализ на катастрофите. Смята се, че скоростта е основен фактор за инцидента. Засега не разполагаме с допълнителна информация за пред обществеността. Моля, не се свързвайте директно с отдела.
Господи, в наши дни всички си имаха сайтове в интернет. Изненадах се, че новината вече бе публично известна. Сигурно нямаше да е трудно да открия телефона на полицай Шон Макафи, ако звъннех в щатската полиция.
А после какво? Не разполагах с нищо, само с подозрения. Можех ли да се свържа с полицай Макафи и да му съобщя, че според мен моят колега и приятел Кърт Семко е направил нещо на поршето, за да причини катастрофата? Щеше да ме попита защо мисля така и поради каква причина подозирам господин Семко.
Не, да се обаждам, щеше да е адски тъпо от моя страна. Ченгетата разследваха в момента. Може би щяха да открият нещо, което да им подскаже какво наистина бе станало. Но докато не разполагах със сигурно доказателство, нямаше смисъл да рискувам.
Не знаех как щеше да постъпи Кърт, ако дочуеше, че съм споделил подозренията си с ченгетата, но можех да съобразя, че нямаше да ми се отрази добре.
Ала все пак трябваше да направя нещо. Най-после разумът ми се завърна. Беше ми нужно адски дълго време да установя, че Кърт е опасен и извън контрол, и че трябва да го спра. Беше ми помогнал много. Може би дори не знаех за някои от нещата, с които ми бе помогнал. И мълчаливо бях приел помощта му, макар да бях наясно, че постъпките му са нередни.
Но пък амбицията си има граници. Да, бях прекрачил границата, но сега исках да постъпя правилно.
Ала какво да направя?
47.
Момчетата започнаха да се събират в кабинета ми около девет. Първи се появи Летаски, после Фестино и Форсайт, накрая се струпа малка тълпа. Независимо дали харесваха Тревър Алард и Брет Глийсън, бяха работили дълги години с тях, бяха ги виждали всеки ден, бяха си бъбрили в стаята за почивка, бяха си говорили за спорт, жени, коли и работа. И сега всички бяха в шок.
Говореха тихо и се опитваха да си обяснят станалото. Летаски им разказа какво бе чул от съотборника си, който шофирал зад поршето: как пътят завивал надясно, но поршето се забило направо в парапета, после в бетонна колона и накрая се преобърнало. Екипът на първа помощ веднага осъзнал, че няма нужда от него, тъй като и двамата мъже били мъртви. После полицията затворила лявата лента на магистралата за няколко часа.
— Тревър пиян ли е бил? — зачуди се Форсайт. — Не го помня като голям пияч.
Никой не знаеше, разбира се.
— Патологът обикновено проверява за алкохол в кръвта — отбеляза Фестино. — Поне така показват по телевизията.
— Съмнявам се — каза Летаски. — Не познавах Тревър добре като вас, а пък Глийсън — още по-малко, но и двамата са отивали на баскетболен мач. Не биха се напили преди него. След това може би да, но не и преди.