— Господине, ако разполагате с информация, важна за следствието, трябва да направите услуга и на починалия, и на себе си и да дойдете да поговорите с мен.
— Не мога да го направя.
— Аз с удоволствие бих дошъл до Фрамингам — предложи ми ченгето.
Знаеше откъде се обаждам.
— Не мога да се срещна с вас.
Полицаят започна да се ядосва и повиши тон.
— Господине, без повече информация, като например името на врага, за когото говорите, нямам за какво да се захвана. Криминолозите проучиха мястото на злополуката снощи. Нямаше следи от гуми, нито пък улика, че шофьорът е направил нещо друго, освен да се забие в парапета. Така че нашето мнение е, че става дума за фатална катастрофа с кола. Ако разполагате с нещо, което би могло да промени мнението ни, би трябвало да го споделите с нас. В противен случай, просто забравете.
Не очаквах подобно отношение. Зачудих се дали ченгето искаше да ме накара да се засрамя, за да започна да сътруднича, или наистина не му пукаше какво точно бе станало.
— Просто мисля, че хората ви трябва да огледат колата внимателно — казах кротко. — Обзалагам се, че ще откриете следи от саботаж.
— Да огледаме колата внимателно? — извика той. — Господине, колата е зверски смачкана, а е и горяла. Не е останало много от нея, ясно ли е? Съмнявам се, че някой би могъл да открие нещо.
— Казва се Кърт Семко — изрекох бързо и затворих телефона.
Докато излизах от кафенето, забелязах Кърт, който седеше заедно с няколко момчета от охраната. Говореха високо и се смееха, но Кърт ме наблюдаваше.
48.
Интеркомът иззвъня и Франи съобщи: — Господин Харди е.
— Джейсън — избумтя мощният глас, — извини ме за краткото предизвестие, но трябва да летиш до Ел Ей утре. Уредил съм среща, на която искам да присъстваш.
Шефът замълча за миг. Изстенах наум, но отговорих бързо:
— Ясно.
— С Накамура-сан — добави той.
— Накамура-сан? Хидео Накамура?
Дали бях чул правилно? Накамура беше председател на борда на „Ентроникс“ — страхотен тузар. Никой не го беше виждал. Май само Горди го бе видял веднъж.
— Точно така. Великият мъж. Ще долети от Ню Йорк на път за Токио. Убедих го да се отбие в Санта Клара, за да получи лично информация от най-добрия и умния ми служител. Да се увери, че сме успели да обърнем продажбите в наша полза.
— Само… само аз ли ще присъствам?
— Ти и още двама от вицепрезидентите. Искам да му взема акъла.
— Да, господине — отговорих. — Ще го направя.
— Наложи ми се да го убеждавам доста време да се отбие тук. Идва в Щатите само веднъж или два пъти годишно.
— Уха.
— Мисля, че ще го впечатлиш. Знам, че ще е адски доволен от свършеното от теб.
— Да си приготвя ли презентация?
— Разбира се. Накамура-сан си пада по такива неща. Направи я кратка и ясна. Изпълнението на отдела ти, ключовите постижения и затрудненията. Той се радва, когато служителите му признават затрудненията си.
— Загрях.
— Яви се в десет и половина в конферентната зала в Санта Клара. Първо ще изгледаме презентацията ти. Накамура-сан и антуражът му ще пристигнат точно в единадесет и ще си тръгнат точно в дванадесет. Един час. Нито минута повече.
— Добре.
— Остави си достатъчно време, ако случайно има закъснения на полетите. Изключително важно е да си тук навреме. Накамура-сан е кошмарно точен.
— Няма проблеми. Прекалено късно е да хвана вечерния полет, но съм сигурен, че има достатъчно ранни полети.
— Не забравяй да си донесеш визитните картички. Поднасяш му картичката си с две ръце, хваната в ъгълчетата. А когато той ти подаде своята, приеми я с две ръце и я проучи внимателно. И каквото и да правиш, не я слагай в джоба си.
— Не се тревожи — успокоих го. — Наясно съм с ритуала. Ще бъда там.
— Навреме — напомни ми Харди.
— Рано — отговорих.
— После, ако имаш време, ела да поплаваш с мен на „Самурай“.
— „Самурай“?
— Новата ми яхта. Страхотна красавица е. Ще ти хареса.
Франи се захвана за работа, за да ми осигури полет до Ел Ей, а аз отмених срещите си за следващия ден. После звъннах на Кейт, за да й съобщя промяната в плановете. Обещах й, че ще прибера у дома веднага след презентацията. После започнах да подготвям презентацията си.