Опитваше се да върви успоредно на пътя и преди свечеряване стигна до кръстопът.
Там имаше ханче.
Не беше хапвал след мръвката от леопард. Ханчето означаваше храна, но пък храната означаваше пари. Мъчеше го глад, а нямаше пукната пара в джоба.
Сгълча се за непродуктивното мислене. Не биваше да избира този неправилен подход. Трябваше да влезе и да си поръча голямо, засищащо угощение. Тогава вместо да е гладен и без пари, щеше да е нахранен и без пари — несъмнено подобрение. Разбира се, светът наоколо щеше да изкаже някакви възражения, но опитът му подсказваше, че не са много проблемите, които не могат да бъдат решени с оглушителен вой и преднина от десетина метра. А и храната щеше да му даде нови сили.
Освен това харесваше местната кухня. Някои от бегълците бяха отворили ресторантчета в Анкх-Морпорк и Ринсуинд вече се смяташе за познавач на техните гозби.15
Единствената огромна зала тънеше в гъст дим и беше доста пренаселена, доколкото се виждаше през променливите му струи. Двама старци седяха пред сложна купчинка плочки от слонова кост и играеха Шибо Янконгсан. Не можеше да познае какво пушеха, но изглеждаха щастливи, че са си го избрали.
Ринсуинд отиде до огнището, където кльощав мъж наглеждаше врящ казан. Усмихна му се жизнерадостно.
— Добър ви ден! Мога ли да опитам от прочутия ви деликатес „Меню А за двама с безплатна скаридена бисквитка“?
— Никога не съм го чувал.
— Хм. Тогава… дали мога да видя болящото ухо не, жабешкото квакане… не, менюто?
— А какво означава „меню“, приятелю?
Ринсуинд кимна на себе си. Знаеше какво ще последва, когато непознат го нарича „приятелю“ такъв тон. Във всеки случай съдържателят не беше никак дружелюбно настроен.
— Тоест списък с нещата за ядене.
— Ей сега ще ти кажа — фиде, варено зеле и прасешки мустаци.
— И това е всичко?!
— Прасешките мустаци не растат по дърветата, сан.
— През целия ден все биволи виждам — промърмори Ринсуинд. — А бе, хора, никога ли не вкусвате говеждо?
Черпакът пльокна в казана. Зад гърба на Ринсуинд изтърваха плочка за шибо на пода. Тилът го засърбя от множеството втренчени погледи.
— Тук не обслужваме бунтовници — гръмко изрече съдържателят.
„Може би защото са гладни и набързо излапват всичко“ — предположи Ринсуинд. Стори му се обаче, че неприязнените думи са отправени към света като цяло, а не лично към него.
— Радвам се да чуя това, защото аз…
— Да, така е — още малко засили гласа си кльощавият. — Бунтовниците не са добре дошли тук.
— Напълно съм съгласен с…
— И ако науча за появата на бунтовници, непременно ще уведомя властите! — изрева съдържателят
— Не съм бунтовник. Гладен съм. Моля ви, сипете ми една паница от… това.
Паницата беше напълнена тутакси. По мазната повърхност на течността играеха всички цветове на дъгата.
— Половин рину — отсече кльощавият.
— Тоест искате да платя, преди да съм се нахранил?
— После може и да загубиш желанието да платиш… приятелю.
Дори половин рину означаваше повече злато, отколкото се бе свъртало в джобовете на Ринсуинд през целия му живот. Той си потупа джобовете драматично.
— Аз май не… — започна, но нещо малко тупна на пода до краката му.
Беше „Какво правих през ваканцията“.
— Благодаря, това е предостатъчно — учтиво изрече съдържателят.
Бутна паницата в ръцете на госта и продължавайки същото движение, ловко вдигна съшитите листове от пода и ги пъхна обратно в джоба на магьосника.
— Върви да седнеш в ъгъла! — изсъска в ухото му. — После ще ти кажат какво да правиш!
— Но аз и без това знам. Потапям лъжицата в паницата, вдигам я пълна към устата си…
— Седни там!
Ринсуинд си избра най-тъмното ъгълче, но хората още го зяпаха. За да забрави ненужното внимание на гъмжилото, измъкна „Ваканцията“ и я отвори наслуки с надеждата да проумее защо ръкописът оказа такова вълшебно въздействие върху съдържателя.
„…и ми продаде хлебче, съдържащо [сложна пиктограма], направено само от вътрешностите на прасе [пикаещо куче]. Бяха достъпни срещу най-дребната монета, а жителите на града бяха толкова преситени, че почти никой не купуваше тези [сложна пиктограма] от сергията на [много сложна пиктограма, в която се различаваше бръснач] Диблърсан.“
Наденички с неидентифицирани кълцани парченца от прасе. Защо да не са изумителни, ако дотогава си смятал за богато блюдо паница мръсна вода с нещо съсирено отгоре?
15
Например „гозба с лъскава кафява коричка“, „гозба от лъскаво и хрупкаво оранжево нещо“, „гозба от меки бели топки“