Метален капак се отмести и издрънча на пода.
— Внимавай, бе!
— Ама не съм свикнал да внимавам! Като бях с Брус Номада…
— Стига си дрънкал за тоя Брус!
— Аз що не те… ъ-ъ, таковам, де.
— Кво?
— Има ли някой тук?
Коен подаде глава от тръбата. Помещението беше тъмно, влажно и пълно с по-малки тръби, разклоняващи се към фонтаните и водоскоците.
— Никой не се вижда — промърмори той разочарован.
— Много добре. Всички да излизат!
Отекваха ругатни и стържене на метал, докато измъкнат количката на Хамиш.
Господин Сейвлой запали кибритена клечка, а другите от Ордата се пръснаха да огледат.
— Поздравления, господа. Според мен вече сме в двореца.
— Да, бе — проточи Тръкъл. — Превзехме една… хъ, неприятна тръба. И кво толкоз?
— Ей, туй колелце се върти!
— И защо пълзяхме по тръбата, а?
— А туй лостче за какво е?
— Кво?
— Що да не намерим вратата, да изскочим оттука и да изколим всички?
Господин Сейвлой затвори очи за миг. Имаше нещо познато в положението. Сети се как заведе цял клас в градския музей на оръжията. Десният крак още го наболяваше, щом времето започнеше да се разваля.
— Не, не и не! Каква полза ще имаме от това? Момко Уили, не пипай този лост!
— Е, поне на мен ще ми олекне — увери го Коен. — Никого не съм утрепал днеска, освен оня страж, пък той направо не влиза в сметката.
— Забравихте ли вече, че сме дошли да крадем, а не да убиваме? Сега ви моля да махнете всички тези кожи и да си облечете хубавите нови дрехи.
— Ей туй пък никак не ми допада — изръмжа Коен. — Обичам хората да знаят кой съм.
— Ъхъ — подкрепи го Уили Момъка. — Като махнем кожите и ризниците, хората ще ни вземат за някакви си дъртаци.
— Именно! — натърти господин Сейвлой. — Това е част от заблудата.
— Нещо като тактиката ли? — попита Коен.
— Да.
— Не ми харесва — намеси се и Дъртия Винсент. — Да речем, че победим, ама какви песни ще измислят бардовете за нас? Как сме се промъкнали през някаква си тръба?
— Много ехо ще има в тая песен — ухили се Уили Момъка.
— Таквиз неща няма да позволим — твърдо отсъди Коен. — Като им платиш добре, ще пеят квото ти поискаш.
Мокри стъпала водеха до една врата. Господин Сейвлой вече ги бе изкачил и се ослушваше.
— Вярно си е — потвърди Калеб. — Нали който плаща, той поръчва музиката?
— Господа — обади се бившият учител със светнали очи, — а който е опрял нож в гърлото на диригента, може сам да си напише музиката.
Убиецът напредваше бавно през покоите на Лорд Хонг.
Беше един от най-кадърните в своята малка, но елитна хунхунска гилдия. Не принадлежеше към бунтовниците, разбира се. Напротив — презираше ги. Всички до един се отличаваха с крайна бедност, значи би било невероятно да му станат клиенти.
Придвижваше се по необичайно предпазлив начин. Не му се налагаше да стъпва по пода. Лорд Хонг беше известен с капаните, които залагаше. Използваше като опора мебелите, декоративните паравани, понякога и тавана.
Много го биваше. Когато през отсрещната врата влезе вестоносец, убиецът замръзна за миг и последва новодошлия, оставяйки стъпките му да заглушат лекия допълнителен шум.
Лорд Хонг правеше нов меч. Отдавна бе открил, че неизбежните дълги часове на нагряване, изковаване и закаляване му помагат да проясни мисленето си. Абстрактното умуване, напълно откъснато от действителността, се отразяваше неблагоприятно на пешката. Лорд Хонг предпочиташе понякога да си служи и с ръцете си.
Пъхна отново меча в пещта и натисна духалото няколко пъти.
— Да, какво има?
Вестоносецът, проснал се по корем, вдигна глава.
— Добри новини, господарю. Пленихме Червената армия!
— Е, да, това си е добра новина — нехайно отбеляза Лорд Хонг, взрял се в острието, за да забележи навреме промяната в цвета му. — Онзи, когото наричат Най-големия магьосник, беше ли с тях?
— О, да! Но не е чак толкова велик, господарю.
Веселата му усмивка веднага избледня, щом видя как се извиха веждите на Лорд Хонг.
— Нима? Напротив, подозирам го, че притежава огромна и опасна мощ.
— Да, да, господарю! Не исках да кажа…
— Погрижи се всички да бъдат затворени в тъмницата. И предай на капитан Пет Верни Войника да изпълни заповедите, които му дадох днес.
— Веднага, господарю.
— А сега стани.
Мъжът се изправи разтреперан. Лорд Хонг надяна дебела ръкавица и хвана дръжката на меча. От пещта се чуваше рев на бушуващи пламъци.
— Я вдигни глава!
— О, господарю…
— И ги отвори тези очи по-широко!