Старейшините си тръгнаха с облекчение, остана само личната му прислуга.
— Имам нужда да си отдъхна и да се подкрепя. Слуги, опънете ми заслон!
Слугите разтовариха припасите и издигнаха ограждение, подобно на тези, използвани от генералите като боен щаб — завеси от бяла коприна, спуснати от квадратна, открита към небето рамка. Вътре разпънаха футони, запалиха фенери и мангали с дървени въглища и поднесоха саке и храна. Янагисава самодоволно се опъна върху един футон. Нямаше нужда от този импровизиран подслон, тъй като целият замък бе на негово разположение, но той обичаше да гледа как другите се трудят, за да му осигурят удобства.
— Доведете ми Шичисабуро — нареди Янагисава на един слуга, който хукна покорно да изпълни заповедта.
Шичисабуро, водещ актьор в придворния театър Но13 на Токугава, бе настоящият му любовник.
Докато чакаше, чувственият трепет на похотта засили вълнението му. Скоро копринените завеси се разделиха и на входа се появи Шичисабуро. Четиринайсетгодишен, дребен за възрастта си, той носеше косата си като младеж самурай обръснато теме с дълъг преден кичур, опънат назад, тъй че да открива челото му. Театралната му роба от брокат в червено и златисто скриваше грациозната му фигура. Момъкът коленичи и се поклони.
— На вашите заповеди, господарю — изрече тихо той.
Сърцето на Янагисава заби учестено.
— Стани — заповяда му — и ела тук! Седни до мен.
Шичисабуро се подчини и дворцовият управител се втренчи ревниво в лицето му, наслаждавайки се с възхита на финия нос, заострената брадичка и високите скули на гладката детинска кожа и розовите устни. Очите на момъка, големи и изразителни, искрящи на светлината на фенера, отразяваха приятно нетърпение да достави удоволствие на господаря си. Янагисава се усмихна. Шичисабуро произхождаше от изтъкната театрална фамилия, която бе развличала императори векове наред. Сега големият талант на този младеж бе изцяло в негова власт. Янагисава легна на футона. Ръцете на Шичисабуро се плъзнаха по врата и гърба му. Дворцовият управител се изкушаваше да се обърне по гръб и да привлече момчето върху себе си, но устоя на порива си, защото първо трябваше да обсъди с актьора един делови въпрос. В този миг Шичисабуро каза:
— За мен е чест да ви докосвам, господарю — и продължи с възбуждащ шепот в ухото му: — Когато сме разделени, копнея за времето, в което отново ще бъдем заедно… — Янагисава знаеше, че момъкът просто играе роля и съвсем не чувства онова, което изрича. Но Шичисабуро продължи: — Нощем мечтая за вас и… трябва да ви призная една смущаваща тайна… — гласът му затрепери убедително, — желанието ми е толкова огромно, че почвам да се галя сам и да си представям, че вие ме докосвате…
Янагисава се изкиска. Беше му приятно, че някой полага такива усилия да му се хареса и да му достави удоволствие. Но сега имаше по-важна задача и трябваше да се откаже от удоволствието.
— Имам нужда от помощта ти по един много важен въпрос — каза той и седна на футона. Очите на актьора засияха от щастие и Янагисава почти можеше да се закълне, че момъкът наистина е поласкан от перспективата да помогне на господаря. — Въпросът е строго поверителен и ти трябва да обещаеш, че няма да казваш на никого — предупреди го Янагисава.
— О, кълна се, кълна се! Ще направя всичко, което ми наредите! — момчето излъчваше неподправена искреност. — Можете да ми имате доверие. Да ви доставя удоволствие, за мен е по-важно от всичко на света!
Янагисава се приведе съвсем близо до Шичисабуро и зашепна. Вдъхвайки свежия мирис на младост, дворцовият управител усети как мъжествеността му набъбва под препаската му. Свърши с нарежданията си и после с език проследи деликатната извивка на ухото му. Актьорът се засмя и се извърна към Янагисава в радостна възхита.
— Колко умно от ваша страна да измислите такъв великолепен план! Ще направя точно каквото ми наредихте. И когато приключим, сосакан Сано повече никога няма да ви тормози.
13
Стилизирана класическа драма в Япония, възникнала през XV в. С характерни религиозни и митологични сюжети, музика, танци, песни и пищни костюми — Б.пр.