За да твърди, че петстотин жени, натъпкани в такова тясно пространство, живеят заедно в пълна хармония, Кейшо бе или твърде глупава, или… лъжеше.
Отошийори Чизуру прочисти гърло и рече колебливо:
— Имаше вражда между Харуме и една друга наложница, Ичитеру. Те… много не се разбираха.
Кейшо я изгледа строго:
— Не! Никога не съм чувала нещо подобно.
— И защо двете наложници не са се погаждали? — попита Сано.
— Сокушицу Ичитеру е благородница — обясни Чизуру, — братовчедка на императора14, и по-рано бе любимката на шогуна.
— Когато преди осем месеца в замъка дойде Харуме, нещата се промениха и… — отошийори Чизуру затисна с ръка устата си. Предпочитанията на Токугава Цунайоши към мъжете бяха обществена тайна, но те явно не се обсъждаха в присъствието на майка му.
— Ичитеру е зряла жена и би трябвало да разбере и да отстъпи — обади се господарката Кейшо. — Синът ми е в правото си да избира на коя наложница да се наслаждава. Освен това негов дълг е да създаде наследник, а след като Ичитеру не успя да роди дете, защо той да не опита с друга? — Кейшо се изкиска и смигна на Хирата.
Върху страните на Хирата пламтеше по едно яркочервено петно. Той се прокашля и рече:
— Сумимасен — извинете, но имаше ли някой сред слугите, пазачите или помощниците, който да не се е погаждал с Харуме?
В отговор Кейшо поклати глава:
— Изключено! Никой от персонала не би нападнал любимката на своя господар…
Отошийори Чизуру отново стисна зъби и сведе поглед. Сано разбра, че Кейшо не обръща никакво внимание какво се случваше около нея, и всъщност главната надзирателка ръководи вътрешното крило точно както Янагисава управлява Япония вместо шогуна. Все пак Чизуру надви страха да се противопостави на Кейшо:
— Стражите в двореца до един са мъже от добри семейства, с добра репутация и с благ характер. Но един от тях, главният пазач Кушида… такова… преди четири дни Харуме направи оплакване, че Кушида си позволил неприлично поведение към нея… Говорел й… непристойни неща. Изпращал й обидни писма и я наблюдавал тайно, докато се къпела. Тя все му повтаряла да я остави на мира, но той бил настоятелен и накрая побеснял, заплашвайки, че ще я убие…
— Отвратително! — майката на шогуна направи гримаса. — Защо никой не ме уведомява за нищо?
Огорченият поглед на отошийори Чизуру подсказа на Сано, че Кейшо е забравила за уведомлението.
— Какво се случи после? — попита Сано.
— Аз не бях склонна да приема тези обвинения — каза Чизуру. — Кушида работи тук от десет години и не е създавал никакви неприятности. А Харуме е отскоро и… — тонът на отошийори говореше, че според нея именно Харуме е била първоизточникът на проблема. — Докладвах на главния управител за оплакването на наложницата и Кушида временно бе освободен от задълженията му в очакване на разследване…
— И имаше ли такова? — попита Сано.
— Не. А сега Харуме е мъртва…
Сано се замисли. Ревността бе сериозен мотив за убийство — значи наложницата Ичитеру трябва да бъде разпитана като основен заподозрян. Но и главният пазач Кушида без съмнение бе спечелил от смъртта на Харуме — най-малкото, защото обвиненията срещу него автоматично ще отпаднат и защото ще бъде възстановен на поста си.
— Уважаема Кейшо, ще се наложи помощниците ми да претърсят вътрешното крило и да разговарят с обитателите му — каза Сано. — Мога ли да разчитам на вашето разрешение?
— Разбира се, разбира се — закима енергично майката на шогуна. После въздъхна шумно, опита се да се изправи и направи знак на отошийори Чизуру да й помогне. — А сега е време за молитвено уединение… Но моля ви, заповядайте отново — тя отправи очарователна усмивка към Хирата, — особено вие, млади човече.
Сбогуваха се с поклон и Хидрата почти избяга от стаята. Сано го последва, като се питаше на какво се дължи нетипичната срамежливост на неговия васал. Вече бе късно, за да се залавят тепърва с разпити на заподозрените или с изслушване на свидетелите, пък и вкъщи го чакаше Рейко — предстоеше им първата брачна нощ…
Глава 7
У дома на прага го посрещнаха слуги — поздравиха го, поеха наметалото и мечовете му и го изпроводиха до гостната, където горяха фенери и мангали с дървени въглища, а рисунките на стената изобразяваха ведър планински пейзаж. Сано се отпусна върху копринените възглавници на пода и усети как напрежението от изминалия ден постепенно се стапя и отстъпва място на радостно очакване.
— Желаете ли вечеря? — предложи главният слуга.
Сано кимна и после попита:
— Къде е… съпругата ми?
14
В епохата на шогуната императорското семейство живее в Киото лишено от всякаква политическа власт и излишен лукс — Б.пр.