Янагисава каза:
— Това е много прозорливо тълкуване на престъплението…
Шогунът засия, поласкан от похвалата.
— Опитите ми да се сдобия със син непрестанно се провалят — оплака се Цунайоши. — Жена ми е ялова и болна. Двеста наложници досега не са успели да забременеят от мен. Свещеници редят молитви ден и нощ; дал съм цяло състояние като приношение към боговете; издадох даже декрет за защита на кучетата15, но нещо не помага.
— Може би наложниците ми също са безплодни… или пък греховете на предците ми са твърде тежки, за да мога да ги… ъ-ъ… изкупя…
Сано знаеше, че бедата не е нито в жените, нито в прегрешенията на предшествениците, а в предпочитанията на Цунайоши към мъжката любов. Шогунът поддържаше харем от млади момчета, с които прекарваше голяма част от свободното си време. Дали изобщо му оставаше някога време да направи дете на някоя от наложниците? Сано се усмихна вътрешно, но изведнъж се сепна — в съзнанието му изплува една странна мисъл и той ясно си даде сметка, кой всъщност би се облагодетелствал най-много от неспособността на шогуна да създаде наследник. Дворцовият управител Янагисава! Ако не се сдобие със син, Токугава Цунайоши трябва да се оттегли от властта. И на кого би я предал? На доверения си помощник и дългогодишен любовник! Бакуфу бе изцяло под контрола на дворцовия управител, а в съвета на старейшините до един бяха все негови хора. Дали Янагисава бе наредил да бъде убита Харуме? Това ли бе същината на плана му? Как му се щеше да повярва, че дворцовият управител се е променил!
— Досегашните ми трудности да създам наследник могат да бъдат приписани на съдбата — продължи да се жалва Токугава Цунайоши. — Но отравянето на Харуме е акт на абсолютно безчинство! Хранех големи надежди, че тя ще успее там, където другите ми жени… ъ-ъ… се провалиха. Сосакан Сано, ти трябва бързо да хванеш убиеца и да го предадеш на правосъдието.
— Да, задължително! — добави Янагисава. — Иначе из двореца ще плъзнат слухове за заговори. Смятам, че трябва да се проследи пътят на мастилницата от нейното изработване до придобиването й от наложницата и с точност да се определи къде и кога в нея е била сложена отровата… — всичко това вече бе хрумнало на Сано, но той недоумяваше защо Янагисава толкова иска да го улесни. — Ако Сано сан има нужда от помощ, с радост ще му предоставя всичките си хора…
Обзет от още по-голямо подозрение, Сано отвърна:
— Благодаря ви, ваша светлост. Ще имам предвид предложението ви.
Янагисава се изправи. Сано и Хирата също станаха и с поклон се сбогуваха с шогуна. Отвън пред двореца Хирата каза:
— Защо Янагисава се преструва тъй старателно? Сигурно има нещо наум. Няма да приемете помощта му, нали?
Сано се намръщи.
— Може да е решил да сключи примирие — каза той и двамата прекосиха градината.
— Сумимасен — извинете, но не мога да го повярвам!
— И аз — отвърна Сано. — Ще пратя шпиони да го следят. А сега, за да пестим време, по-добре да се разделим и да разпитаме поотделно главния пазач Кушида и сокушицу Ичитеру. Кого искаш?
Хирата придоби замислено изражение.
— Моят прадядо и прадядото на Кушида са се сражавали заедно в битката при Секигахара16. Семействата ни все още си правят взаимни посещения по Нова година. Не съм много близък с Кушида — той е четиринайсет години по-голям от мен, но двамата се знаем, откакто се помня.
— Тогава по-добре вземи сокушицу Ичитеру — каза Сано, — за да не си пристрастен в разследването. Една от придружителките на наложницата е момиче на име Мидори — продължи той след кратка пауза. — Познавам я от първото си разследване. Дъщеря е на владетеля Ниу, даймио на провинция Сацума. Тя ми помогна да разкрия убиеца на сестра й, заради което семейството й я заточи в отдалечен манастир. По-късно използвах връзките си, за да я върна обратно в Едо и да й осигуря пост като придворна в двореца. Оттогава не съм я виждал, но наскоро получих писмо от нея — пишеше, че ми е безкрайно благодарна и иска да ми се отплати… Непременно говори с Мидори и й кажи, че работиш за мен. Може би ще ни даде полезна информация, какво става във вътрешното крило.
15
Официален документ от времето на Токугава Цунайоши, предвиждащ екзекуция за всеки, наранил или убил куче. Основан е на будистко предсказание, че роденият в годината на кучето Цунайоши ще се сдобие със син едва когато изкупи греховете на предците си, за което е необходимо да осигури държавна защита на кучетата — Б.пр.
16
Състояла се е на 21.10.1600 г. В нея първият шогун от клана Токугава — Йеясу (1542–1616), разгромява феодалите от западните провинции и възцарява най-дългия мир в страната — Б.пр.