По кея се разнесоха гласове и стъпки. Янагисава захвърли документите на покритата с възглавница пейка и стана. Надникна през прозореца и видя пазач, който съпровождаше дребна фигура по пътеката към павилиона. Янагисава се усмихна, когато разпозна Шичисабуро, облечен в ярките си театрални одежди от брокат. Нетърпението ускори ударите на сърцето му. Той рязко отвори вратата и в помещението нахлу студен въздух.
Шичисабуро вървеше нагоре по кея с церемониална грация, все едно излизаше на сцената на театър Но. Щом видя своя господар, очите му засияха, той се поклони и запя:
Това бе цитат от пиесата „Кантан“21 на великия Дзеами Мотокийо22 за един китайски селянин, който си представя как се възкачва на императорския трон.
Янагисава и Шичисабуро често се забавляваха, разменяйки си реплики от някоя любима драма. Като чу любимата си песен от тази пиеса, дворцовият управител се разчувства и топлината на желанието изпълни цялото му тяло. Момъкът бе изкусен актьор и тъй поразително красив, но на този етап деловата работа стоеше преди удоволствието. Янагисава дръпна Шичисабуро в беседката, затвори вратата и попита:
— Изпълни ли нарежданията, които ти дадох снощи?
— О, да, господарю мой.
На светлината на лампата лицето на младия актьор излъчваше щастие. Присъствието му изпълваше помещението със свежия сладък мирис на младостта.
— Имаше ли някакви трудности да се озовеш вътре?
— Никакви, господарю мой — отвърна Шичисабуро. — Следвах указанията ви. Никой не ме спря. Беше безупречно.
— Успя ли да намериш, каквото трябва? — независимо от факта, че бяха сами, Янагисава съблюдаваше обичайната си практика да говори предпазливо.
— О, да. Беше точно там, където ми казахте.
— Някой видя ли те?
Младият актьор поклати глава.
— Не, господарю мой, бях много внимателен — устните му трепнаха в дяволита усмивка. — А дори и да са ме видели, никой не би ме познал, нито би разбрал какво правя.
— Да, наистина — Янагисава също се усмихна. — Къде го сложи? — актьорът се вдигна на пръсти и прошепна отговора си в ухото на дворцовия управител. Той се изкиска: — Великолепно! Блестящ си!
Шичисабуро плесна весело с ръце.
— Не, ваша светлост, вие сте блестящ. Сосакан Сано със сигурност ще се улови в капана! — но после съмнение набразди по детски гладкото му чело: — Ами какво ще стане, ако случайно го пропусне?
— Няма — отвърна убедено Янагисава. — Зная как мисли и как действа Сано. Ще постъпи точно както съм предвидил. Но ако по някаква причина не го стори, лично ще му помогна… — Янагисава отново се изкиска. — Не е ли забавно? Единият ми съперник предоставя на другия оръдието за унищожението и на двамата. А ние трябва само малко да почакаме… А! Сещам се как по-приятно да прекараме времето си, докато чакаме. Ела тук.
Янагисава хвана Шичисабуро за ръката и го придърпа към себе си. Но момчето се отдръпна.
— Почакайте, господарю. Имам една изненада за вас. Ще ми позволите ли? — и с изкусителна усмивка развърза пояса си и го пусна на пода. Бавно и тържествено съблече горното си кимоно, смъкна широките си панталони, пусна ги на пода и ги прекрачи. Янагисава го гледаше като упоен — никой не умееше да се съблича с такава безупречна грация. Нямаше търпение да види каква нова еротична наслада му е приготвил актьорът. Очите на Шичисабуро сияеха възбудено. После смъкна бавно бялата си долна роба и я остави да се свлече на пода. Победоносно протегна ръце и се остави на щателния оглед на Янагисава. Дворцовият управител ахна; сърцето му сякаш спря. Пресни разрези бяха белязали гърдите на момъка — все още кървящи, зловещи на фона на бледата гладка кожа. Най-жестокият от тях прорязваше зърното на лявата му гръд. Друг преминаваше през пъпа му и се губеше в превръзката на слабините му. Момъкът изглеждаше като жертва на жестоко нападение. — Направих го за вас, господарю мой! — възкликна Шичисабуро. — За да покажа, че съм готов да понасям болка и да страдам за вас!
Ритуалното самоосакатяване, изпълнено с мечове или кинжали, бе древна практика, прилагана от векове. Чрез нея самураите любовници даваха израз на своята вярност и взаимна отдаденост. Янагисава бе поласкан от старанието на актьора да му достави удоволствие. Разсмя се и каза:
22
Японски драматург (1363–1443), смятан за най-големия майстор в историята на театър Но — Б.пр.