— Сега нямам време да разговарям; точно върша една работа — изведнъж се сепна, втурна се в задното помещение на чайната и почти веднага се появи отново, като ругаеше под нос. — Тръгнала си е… — после сви рамене. — Е, добре, ще се върне. Продава ми недъгавото си дете за участник в шоуто — поясни той, потвърждавайки предположението на Хирата. — Бедното същество се е родило без крака. Кой ще го иска, ако не съм аз? Та за какво говорехме?
— За търговеца на лекове — подсказа му Хирата.
— А-а — малките лукави очички на Плъха проблеснаха между кичурите сплъстена коса. — Опасявам се, че не успях да го намеря. Съжалявам.
— Но е минал само един ден — възрази Хирата.
— Плъха има уши и очи из цял Едо. Щом не са видели Чойей до този момент, значи или е напуснал града, или изобщо не е бил тук.
Разочарованието на Хирата се превърна в гняв.
— Платих ти добри пари — каза той и сграбчи Плъха за яката. Великанът пристъпи към него. — Отказваш ли се от сделката?
— Стой, Кьоджин! О, не. Съвсем не! — Плъха бързо бръкна в кесията си на кръста и извади от там шепа монети, които подаде на Хирата. — Ето ви ги. Връщам ви ги изцяло с моите извинения.
Подозренията засилиха гнева на Хирата, щом тикна монетите в кесията си. Откога Плъха доброволно връща пари?
— Май се опитваш нещо да ме изиграеш? — и той разтърси собственика на атракцията тъй, че главата му заподскача. — Чойей ли ти плати?
— Не, не! Честно!
Плъха се съпротивяваше. Великанът сграбчи Хирата. Накрая Хирата се предаде и пусна Плъха.
— Само ако разбера, че си ме лъгал, ще те тикна в затвора! — закани се Хирата и пое надолу по уличката да вземе коня си. Време беше да се изправи срещу Ичитеру.
Когато пристигна в замъка, вече почти се бе поболял от нетърпение да види отново Ичитеру. Побиваха го тръпки; ръцете му трепереха. Осъзнаваше, че в това състояние не бива да се среща с нея насаме, затова отиде до къщата на Сано и извика двама помощници да го придружат. Присъствието им щеше да гарантира стриктното придържане към плана. Но точно в този момент забързан слуга настигна Хирата и другарите му и каза:
— Докато ви нямаше, господарю, пристигна това — и му подаде малка лакирана кутия за съобщения.
Хирата я пое и извади от нея едно писмо. Докато четеше, сърцето му заби учестено.
Разполагам с изключително важна информация за убийството на Харуме. Наложително е да разговарям с вас — но не днес и не тук. Ако онова, което имам да ви кажа, бъде чуто от неподходящи хора, животът ми ще бъде в опасност. Моля ви да се срещнем утре в часа на овцата24 на мястото, описано по-долу. Очаквам срещата ни с особено нетърпение.
Следваше карта с указания, написани със същия елегантен женски почерк. Гладката оризова хартия бе с мекотата на жива плът и все още ухаеше на скъп парфюм. Ароматът събуди еротични спомени и той тутакси забрави разочарованията си от деня. Ичитеру искаше да го види отново. Заключителните й думи не намекваха ли, че тя споделя чувствата му? Бе обладан от еуфория. Засмя се на глас.
— Хирата сан? Какво правите?
Хирата вдигна поглед и забеляза, че двамината помощници го наблюдават тревожно.
— Нищо — отвърна той и мушна писмото в калъфа.
— Ще посетим ли сокушицу Ичитеру? — попита един от хората му.
Инстинктите му подсказваха, че трябва да се придържа към набелязания план и да не допуска непрофесионализъм в работата си. Но как да остави Ичитеру в беда? Не бива да застрашава живота й, като я кара да дава показания тук, в двореца, където всеки може да я подслуша. А и копнееше да изследва докрай възможностите, които предлагаше познанството с нея — извън пределите на замъка, далеч от ограниченията на дълга и благоразумието.
— Не — отвърна той накрая. — Отлагам разпита й за утре. Свободни сте.
Глава 23
Околността на вътрешното крило бе необичайно пуста, когато същата вечер Сано и Хирата прекосиха градината. Вишневите дръвчета бяха протегнали молитвено голи клони към надвисналото с цвят на сажди небе. Големите обли камъни блестяха от влага. Тревата бе покрита с килим от окапали листа. Самотен караул правеше поредната си обиколка. Възползвайки се от мимолетното им усамотяване, преди да докладват пред шогуна, Сано изложи пред Хирата резултатите от своето разследване и му подаде писмото от стаята на Харуме.
Хирата го прочете и подсвирна през зъби.
— Ще го покажете ли на шогуна?
— Имам ли друг избор? — попита мрачно Сано и прибра листа в пояса си.
При портите на покоите пазачът каза:
— Негово превъзходителство е на спешно заседание със съвета на старейшините. Те очакват вашия доклад в приемната зала.