— Как стана така, Йохей? — изплака той.
— Съдбата често върши странности. Може да ви наказва за грехове на ваши предци.
Кушида поклати глава и мислите му отново го пренесоха в онзи първи ден, когато в замъка Едо пристигна Харуме…
Същия ден той бе дежурен. Когато отошийори Чизуру му я представи, Кушида бе разтърсен от съзнанието, че винаги я е познавал. Не можеше да откъсне очи от нея. Същата вечер реши, че няма нищо лошо в това просто да я съзерцава. И така започна скришом да я наблюдава. Скоро престана с бойните практики, осъзна, че Пътят на воина — Бушидо, го обрича на самота и че всъщност иска да посвети живота си само на една жена, на Харуме. Събрал кураж, най-после й бе признал чувствата си в писмо, но тя не им обърна внимание и започна да го отбягва. Кушида реши, че тя просто е срамежлива или се страхува. И предприе драстичната стъпка да изрази гласно своята любов. Но Харуме го бе отблъснала с думи, които все още му причиняваха мъчителна болка: „Защо продължаваш да ми досаждаш? Като не отговорих на глупавите ти писма, трябваше да ти стане ясно, че не искам да имам нищо общо с теб.“ Отвращение бе изкривило красивото й лице. „Сигурно си колкото грозен, толкова и глупав. Искаш да избягам с теб? Да умра в ритуално самоубийство от любов заедно с теб, за да бъдем вечно заедно? Ти не си достоен дори да дишаш един и същ въздух с мен. А сега се махай и ме остави на мира! Не искам да те виждам повече!“
Унизен и гневен, Кушида не просто разтърси Харуме, заплашвайки я, че ще я убие, но и изви ръката й, затисна устата й, за да не извика, и я блъсна в една празна стая. Там разкъса кимоното й и я събори на пода. Смяташе да я убие тогава, там, на онова място… но първо искаше да я има. Харуме се съпротивяваше — ухапа го по ръцете и го ритна в слабините. И когато той се сгърчи в няма болка, тя се разсмя. После, сякаш за да го нарани още повече, му каза: „Аз вече си имам любим. И му принадлежа завинаги. Скоро ще си направя иредзуми, за да запечатам върху тялото си любовта си към него… Да, върху същото това тяло, което ти желаеш тъй силно!“ И после избяга.
В ужасните дни, които последваха, Кушида си даде сметка, какво се бе случило. Той бе зачеркнал целия си предишен живот, бе отхвърлил всичко — дисциплина, себеуважение, строгостта на чистия живот, посветен на Бушидо — за едно евтино повърхностно момиче, което щеше да се татуира като най-обикновена проститутка! Любовта му се прероди в омраза. Кушида обвиняваше Харуме за своето нещастие. Замисляше отмъщение. Щеше да се промъкне в стаята й, когато спи, и да я прониже с копието си. Но никога не бе предполагал, че смъртта й ще го покруси така дълбоко и че няма да изтрие нито желанието, нито ревността, нито гнева… Сега в него се избистри нова решимост. Не искаше да живее без любимата, но и не желаеше да умре като неин убиец. По някакъв начин трябваше да възстанови честта на родовото си име.
Само че това не можеше да стане, ако стоеше заключен в тази килия.
Йохей каза:
— Какво ще кажете за една игра Го26? Ще успокои мисълта ви, млади господарю.
„Извади ме от тук!“, замалко да изкрещи Кушида. Изпитваше желание да заблъска по стената от ярост, но си наложи да каже спокойно:
— Благодаря ти, че си дошъл, но как можем да играем Го, когато аз съм вътре, а ти там, отвън?
Йохей засия:
— С две дъски и два комплекта жетони. Ще си обявяваме ходовете и ще местим един за друг.
Макар че нямаше никакво желание да играе, в главата на Кушида изникна план.
— Добре.
Васалът донесе пособията. През препречения с решетки прозорец той му подаде лакирана кутия с плоски кръгли черни и бели пулове и четирикрака дъска от абанос с мрежа от перпендикулярни линии, вдълбани в покритието от слонова кост.
— Вие започнете пръв, млади господарю — каза Йохей.
Кушида постави черен пул между две линии.
— Осемнайсет хоризонтално, шестнайсет отвесно.
— Четири хоризонтално, седемнайсет отвесно — отвърна Йохей.
Напрежението растеше в Кушида с поставянето на всеки нов бял пул. Търпеше бавната досадна игра, като правеше ходове напосоки. Пред вратата се разнесе високо хъркане — пазачът бе заспал.
— Млади господарю, вие не внимавате в играта — скастри го Йохей. — Аз ви взех почти всички пулове, а вие — нито един мой.
Понеже му бе неприятно да лъже своя приятел, Кушида каза:
— Ти грешиш, Йохей, аз печеля.
Озадаченото лице на Йохей се появи на прозореца; той присви очи в опит да види дъската на Кушида.
— Някой от нас е объркал ходовете.
— Сигурно съм аз — каза Кушида. — Не мога да се съсредоточа върху играта — приближи се по-плътно до прозореца и снишавайки глас, рече: — Би било по-добре, ако седяхме заедно. Сам да се увериш, че всички пулове са на мястото си.
26
Японска игра за двама с пулове върху разграфена дъска, в която целта е да се завоюва противниковата територия — Б.пр.