— Може би… — Сано огледа бръснача, изцапан с кръв и с обръснати косми. Изглежда, е завършила иредзуми точно преди да умре.
Той събра инструментите, намери стъкленицата с туш в ъгъла и я сложи при другите неща. После двамата с Хирата се заеха да претърсват стаята. В шкафовете и сандъците имаше сгънати завивки и дюшеци, кимона и пояси, тоалетни принадлежности, украшения за коса, грим, старинна двуструнна китара, четчица за писане и мастилница — но никаква храна, напитка или нещо, приличащо на отрова. Сано откри малък бележник, увит в бяло долно кимоно. Беше колкото дланта му, с копринена подвързия на бледозелени преплетени детелинови стъбла и бледи цветя върху морав фон и бе завързан със златен шнур. Сано прелисти страниците от мека оризова хартия, изписани с дребен женски почерк. Първата страница гласеше: „Дневник на Харуме“. Още от управлението на династията Хеян4 преди петстотин години придворните дами често записваха преживяванията и мислите си в подобни книжки.
Сано мушна дневника в пояса си, за да го разгледа по-късно, и каза тихо на Хирата:
— Вземам каничката саке, лампата, кадилницата, инструментите и мастилницата, за да ги отнеса на доктор Ито в моргата. Може би той ще успее да определи каква е била отровата… — той внимателно зави вещите в дрехата, в която бе намерил дневника. — Докато ме няма, моля те, погрижи се тялото на Харуме да бъде отнесено и внимавай никой да не го пипа — отвън Сано долови приглушения разговор на свещениците, откъслечни думи и хлипане на жените от съседните помещения. Той сниши още повече глас и продължи: — Засега официалната причина за смъртта е болест, но със сигурност няма опасност от епидемия! Нареди да съобщят на всички обитатели на двореца да си стоят вкъщи, докато опасността отмине — Сано вече разполагаше с над сто помощници и подчинени, напълно достатъчни, за да се справят с тази задача. После добави: — Това ще предотврати разпространяването на слухове.
Хирата кимна.
— Ако Харуме е починала от заразна болест, трябва да знаем какво е правила, къде е ходила и с кого се е срещала преди смъртта си, за да проследим пътя на заразата и да наложим карантина на застрашените. Ще си уредя среща с главната придворна дама и с почитаемата майка на негово превъзходителство.
Съпругата на шогуна бе неизлечимо болна, прикована към легло и живееше в уединение. Охраняваха я няколко доверени лекари и прислуга. Затова вътрешното крило се управляваше от майката на Цунайоши Токугава — господарката Кейшо.
— Но ако е било убийство — продължи шепнешком Хирата, — ще се нуждаем от информация за връзките на сокушицу с хората около нея. Ще разпитам дискретно.
— Добре — Сано знаеше, че може да се довери на Хирата, който винаги бе демонстрирал удивителна компетентност и безпрекословна вярност в техния съюз. В Нагасаки младият васал бе помогнал да се разреши един труден случай… и му бе спасил живота.
— Освен това, сосакан сама… съжалявам за сватбеното тържество — те излязоха от стаята и Хирата се поклони. — Поздравления за брака ви. За мен ще бъде привилегия да служа и на съпругата ви Рейко.
— Благодаря ти, Хирата сан — Сано също се поклони. Той дълбоко оценяваше приятелството на Хирата, въпреки че двамата бяха свързани в духа на старата самурайска традиция като господар и слуга.
И доволен, че оставя нещата в сигурни ръце, напусна двореца, поемайки към моргата на Едо.
Глава 3
Портите към къщата на Сано в административния район на двореца Едо бяха широко отворени и отвсякъде прииждаха носачи, натоварени със сватбени подаръци — все от изтъкнати граждани, които се надяваха да спечелят благоразположението на сосакан. Слугите стоварваха вързопите в къщата, там ги разопаковаха и подреждаха, а от кухнята се носеха най-апетитни миризми. Икономът надзираваше последните приготовления около жилището на младоженците. Няколко души от отряда помощници на сосакан сновяха между конюшните и предната част на къщата, влизаха и излизаха през портите и се суетяха около складовите помещения.
Далеч от шума на тази целенасочена дейност, Уеда Рейко, все още пременена в бяло сватбено кимоно, бе коленичила в стаята си сред пълните с личните й вещи сандъци, които бяха донесени от бащината й къща. Наскоро ремонтираната стая ухаеше приятно на нови татами5, стената бе украсена с цветно изображение на гора с птици, а в ъгъла се кипреха черна полирана тоалетка, изписан параван и шкаф, инкрустиран със златни пеперуди.
4
През периода Хеян (794–1185) се асимилира китайското влияние и в Япония се възприема будизмът — Б.пр.