Без да обръща внимание на въпроса, Рюко се разходи из помещението, като разглеждаше всичко с огромен интерес.
— Имате великолепен кабинет… Виждам китайска ваза от династията Сун32, свитък от прочутия калиграф Енкай, мебели от времето на Фудживара33, сиво-зелена керамика от Корю.
— Какво си мислиш, че правиш? Вън от този кабинет! Незабавно!
Главният свещеник Рюко прокара пръсти по копринената бродерия на един сгъваем параван.
— Трябва ми кабинет в двореца. Господарката Кейшо ми каза да си избера, която стая пожелая. Вашата ще ми свърши чудесна работа.
Такава нечувана безочливост!
— Ти да вземеш моя кабинет! — възкликна Янагисава със саркастичен смях. — Никога! — някой щеше да си плати за това оскърбление. Дворцовият управител щеше да накаже слугите, че са пуснали Рюко, и после щеше да предприеме нужните действия, за да убеди шогуна да го прати на заточение. — И махни ръцете си от паравана! — хващайки ръката на Рюко, той изкрещя: — Стража!
После дъхът му секна, когато свещеникът сключи пръсти около китката му в болезнен пръстен. И като се усмихваше право в лицето на дворцовия управител, Рюко каза:
— Не се получи.
— Какво? — неясно безпокойство прониза Янагисава.
— Заговорът ви срещу моята господарка и сосакан Сано. Не се получи — той бавно и самодоволно обясни как един учител по музика е видял Шичисабуро да се промъква във вътрешното крило и как съпругата на сосакан Сано е разбрала, че актьорът е подхвърлил фалшиви улики. Докато Рюко злорадо изливаше подробностите, Янагисава трескаво търсеше начин да се измъкне.
— Историята ти е абсурдна — отвърна надменно той. — Нямам представа, за какво говориш. Как смееш да ме обвиняваш, ти, алчен паразит?
Рюко се засмя.
— Познаваме се добре. А и истината е изписана в очите ви… Скоро шогунът ще научи за отвратителния заговор срещу почитаемата му майка и любимия му васал…
Дворцовият управител онемя от ужас. Как е възможно този хитър замисъл така зловещо да се обърне срещу него? Успя да възвърне гласа си и изкрещя:
— Стража!
Откъм коридора се разнесе шум от стъпки. Влязоха двама войници. Янагисава посочи към Рюко.
— Изведете го от тук!
Войниците тръгнаха заплашително към Рюко, но той ги подмина и се отправи към вратата, като подхвърли през рамо:
— Няма да злоупотребявам с гостоприемството ви. Само исках да знаете какво предстои да се случи — и добави с детинско злорадство: — За да страдате по-дълго…
Вратата се затръшна. За миг Янагисава остана втренчен в нищото, после клекна на рогозката, обгърнал колене с ръце. Зловещи сценарии изпълниха главата му. Видя се като заточеник или още по-лошо — като окован затворник, очакващ екзекуцията си. Видя палача си и стоманения блясък на острието, което след миг щеше да отсече главата му. И там, между зяпачите, съзря Сано Ичиро, новия дворцов управител на Япония…
Омразата към Сано прониза Янагисава като нажежен шиш и го извади от вцепенението му. Гневът го заля като лековит балсам. С огромно облекчение почувства как отново става голям и могъщ. Скочи на крака. Нямаше защо да отстъпва пред Сано, Кейшо или Рюко. Нямаше да се откаже без борба от живота, както бе сторил брат му Йошихиро. Закрачи из стаята и съсредоточи цялата си енергия в това да измисли стратегия, която да противостои на съюза между Сано и господарката Кейшо. Но отново щеше да му се наложи да използва Шичисабуро.
Глава 36
Преди да отиде при тайния любовник на Харуме, Сано се бе отбил в затвора на Едо, защото селището на ета бе непозната територия за него и той се нуждаеше от водач, който да го представи на Дандзаемон. Бе помолил Мура, помощника на доктор Ито, да го придружи и сега двамата се отправиха към северните покрайнини на Нихонбаши — Сано на кон, а Мура — пеша след него. Отвъд последните разхвърляни къщурки в същинския град те прекосиха обрасла с бурени пустош, където бездомни кучета бродеха сред купища боклук. От другата страна бе селището на ета — двайсетина разхвърляни колиби, заобиколени с обща дървена ограда.
Мура го преведе през една дупка в дъсчения плет, която явно служеше за вход, и после надолу по разни кални пътеки. Отстрани минаваха открити канали, пълни с вонящи нечистотии. Къщите представляваха схлупени бараки, сглобени от дърво и хартия. При портите жени готвеха на открити огньове, а наоколо тичаха босоноги дечица. Всички мигом падаха на колене, когато Сано минаваше. Самият той бе дълбоко потресен. Харуме и любовникът й принадлежаха на напълно различни светове!
33
Японска феодална аристокрация, регенти на императора от края на IX до края на XII в. — Б.пр.