Тази вечер госпожица Зейтун Бинте Самсудин не беше настроена да приеме радушно някой обигран тактически ход, който Чан можеше да пусне в действие. По-добре да я остави пред жилището й, да й даде визитната си картичка и да я посъветва да си почине. После щеше да я омае с най-хубавата си усмивка — тип Уорън Бийти, непринудена и леко стеснителна — отново да се извини за безпокойството и да й каже, че скоро ще се отбие, за да се увери, че тя е добре.
Ако й дадеше достатъчно време, Самсудин щеше да се успокои, да сподави гнева си и да се почувства поласкана, че е посетена от най-известния полицай в Сингапур — красивият герой Чан Джин, любимецът на медиите, ченгето, което винаги залавя престъпника, когото преследва, и до утре вечерта, ако не и по-рано, ще убие онова копеле Тафт.
Той я погледна. Сурово стиснала устни, тя се бе вторачила през стъклото на рейндж ровъра. За какво ли мислеше? „Несъмнено нищо хубаво за Тафт.“
Мислите на Зейтун бяха съвсем различни от онова, което Чан предполагаше. В името на Аллах, милостивия, състрадателния…
Останалите думи — утешителя на правоверните — някак противоречаха на настроението й. Непрекъснато мислеше за обидните думи на детектив Мухидин, подигравки, каквито през последните няколко години независимите мюсюлманки чуваха все по-често.
Пророкът Мохамед, мир на праха му, бе казал следното: „Мъжете и жените са равни като два зъба на гребен. Онзи, който уважава жените, е почтен, а който ги обижда — низш и лош“. Мъжете като Мухидин пренебрегваха тези думи. Те не търсеха насоки в Корана, а в Хадита и Шериата — закони, измислени от себични халифи след смъртта на Пророка. „Момичето трябва да бъде като водата. Да не оказва съпротива. Приема формата на съда, в който я изливат, но няма собствена форма.“ Така твърдеше един брадат фанатик, който я тормозеше, докато тя излизаше от джамията. И когато Зейтун, която добре бе изучила религията си, рязко възрази, че Пророка не е произнасял такива думи, фанатикът я нарече еретичка. Такива като нея трябвало да бъдат убивани с камъни. Зейтун гневно го предизвика да каже кой стих на Корана призовава към екзекуция на някого, с изключение на разбойниците. Мъжът се изплю, изруга и я нарече курва. Зейтун пребледня от обидите към личността и вероизповеданието й и преди да отмине, за последен път цитира Корана. „В Исляма няма принуда.“
До скоро радикалите в редиците на вярващите бяха малцина. Сега бяха твърде много. Щедро финансирани от страните, произвеждащи петрол в Персийския залив, те се криеха зад фасадата на благотворителността. „Мюсюлманското братство“. МБ. За мюсюлманките — съвременни, но не по-малко религиозни — тези две букви имаха същото значение като инициалите ККК2 за чернокожите американци.
Пророка не бе настоявал жените да крият лицето си с фередже, нито да се обличат в дълги, скриващи тялото дрехи. Но с всеки изминал ден все повече екстремисти от МБ им заповядваха да го правят и ги заплашваха с насилие, ако не се подчинят. Напоследък най-крайните реакционери призоваваха жените постоянно да бъдат скрити зад заключени врати, добавяйки към това скандалното настояване за религиозната необходимост от задължителни пояси на целомъдрието или „женско обрязване“, както се изразяваха превзетите западняци, които не бяха в състояние да приемат ужаса от премахването на клитора.
Разкъсвана между силата на вярата си и светотатствата, извършвани в нейно име, Зейтун се безпокоеше за бъдещето си. Надяваше се един ден да се омъжи и се молеше да има деца. Но можеше ли да се омъжи за човек, заразен от трескавия делириум на МБ? Щеше ли да съумее да запази достойнството си, ако съпругът й я заплашваше да й надене пояс на целомъдрието… Ако й заповядаше да не излиза от къщата без придружител… Ако й наредеше, както бе сторил с МБ шейх Бин Баз, най-светият от реакционерите, да вярва, че земята е плоска и слънцето и звездите се въртят около нея? Това се бе случило с други омъжени мюсюлманки. Тя познаваше много от тях и знаеше какви чувства изпитват — тъга, гняв и безсилие. Познаваше и няколко жени, самоубили се заради фундаменталисти, които бяха упражнили правото си на полигамия, взимайки си нова и по-млада съпруга.
Тя и приятелките й разбираха, че ако искаш да се омъжиш и да възпитаваш деца в своята вяра, трябва да търсиш мъж извън редиците на ислямистите. Най-добре беше да намериш толерантен западняк. Не от онези, за които ислямът е синоним на тероризма, а интелигентен и образован мъж, съзнаващ, че вярата няма нищо общо с тези неща, и уважаващ привързаността ти към нея.