Щом се изкачи през таванския прозорец на покрива, той се почувства щастлив, че е убил още един богат глупак от Клуб 50.
Спря за момент на слънце и се опита да размисли трезво. Реагираше като човек, попаднал в лабиринт, който не знае накъде да тръгне: наляво, надясно или направо.
После реши да отиде при Ошида. Чък сигурно е пристигнал вече с парите. Ще напусне града. Щеше да има над две хиляди и петстотин долара! С хиляда долара можеше да подкупи главния барман в Панама хотел в Маями да го вземе на работа за помощник барман. На такова място от бакшиши се изкарваха двеста долара на седмица! Барманът му беше обещал, ако снесе хиляда долара.
Поук не се сети, че всеки полицай във Флорида е по дирите му. Въобразяваше си, че веднъж измъкне ли се от Парадайз Сити, ще е в безопасност.
Той се приближи предпазливо към края на покрива и погледна надолу към брега. Пристанището приличаше на прекатурен мравуняк. Жени пищяха. Всички се блъскаха. Пристигна линейка с включена сирена. Потни полицаи ругаеха и се опитваха да укротят тълпата. Стотици портокали бяха образували килим около тялото на Бранзънстейн. Хората ги тъпчеха и се хлъзгаха.
Видя Джак Хатчи настрани от бъркотията и веднага разбра, че този човек е изключително опасен. Ченгето беше индианец и познаваше брега не по-зле от Поук.
За миг се поколеба и мозъчните му клетки отново избухнаха като сигнална лампа.
Опря приклада на рамото си, прицели се в главата на Хатчи и натисна спусъка.
— Ти се разправяй с тази каша, Джак — каза Лепски, — а аз ще… — Успя да каже само това.
Видя как Хатчи се олюля и по сивата му коса бликна кръв. После, когато едрият мъж вече падаше, чу изстрела.
Бързо се извъртя и видя как някой мръдна на покрива на едно от малките магазинчета покрай брега. Посегна към пистолета. Извади го и стреля почти мигновено.
Дойде Анди Шийлдс.
— Там горе е! — каза Лепски. — Давай!
Дейв Фаръл си проправяше път през тълпата. Лепски махна към Хатчи, който се раздвижи.
— Погрижи се за него, Дейв — и хукна към магазина на Мико, следван от Шийлдс. Не бе изминал и десет крачки, когато стъпка един портокал и така падна на земята, че остана без въздух. Шийлдс, който се опита да подхване Лепски, се подхлъзна също и падна върху него. Лепски се изправи с усилие, като ругаеше.
Изстрелът му почти улучи целта.
Куршумът изсвистя покрай главата на Поук, откърти цимента от няколко комина. Парчетата се посипаха върху него и той се отдалечи на четири крака. Един от късовете го удари под лявото око. Потече кръв.
Приведен ниско долу, притича по покрива, като притискаше с кърпа кървящото си лице. Спусна се по желязната аварийна стълба, спря за момент на тясната уличка със зловонна миризма, ориентира се и хукна надясно. С пъргавината на котка се преметна през една тухлена стена, излезе на другата улица, огледа се и зави наляво. На края на улицата имаше отворена врата. Все още с кърпата на лицето, се затича по тесните стръмни стълби. Горе на площадката малко индианче си играеше с кукла. Поук спря и погледна момиченцето, после продължи. При вида на пушката и изцапаното му с кръв лице детето онемя от ужас.
В края на коридора Поук откри врата. Отвори я и отново излезе навън. Ниско наведен, притича по плоския покрив, отвори един тавански прозорец и се спусна в тъмнината, оставяйки подире си кървави следи.
Изтича безшумно надолу по стръмните тесни стълби и излезе на друга улица. Покачи се по една стена и скочи в двор, където седеше невероятно дебела индианка и скубеше пиле. За момент двамата се изгледаха, тя продължи да си чисти пилето, а той мина покрай нея и влезе в къщата.
Оттам излезе на улицата, прехвърли се през друга стена и най-накрая стигна до задния вход на къщата на Ошида.
Раната на лицето му бе спряла да кърви и той натъпка кърпата в джоба си. Спря в коридора, ослуша се, после тихо отвори вратата, която водеше към дневната.
Ошида седеше на счупен фотьойл, отпуснал ръце върху дебелите си крака. Говореше с Манате, който току-що бе пристигнал. На Поук му трябваше само минута, за да разпознае Манате в полуосветената стая. Скришом затъкна оръжието си отзад в панталона. Влезе в стаята и затвори вратата.
Ошида се облегна на стола. Дебелото му лице бе сериозно, а очите му шареха.
— Лошо ти се пише, Поук! Манате ще ти разкаже.
Манате накратко разказа какво се беше случило на аерогарата. Поук слушаше и очите му блестяха.
— Значи белият мъж е мъртъв?
Манате кимна.
— А колата?
— Изгоря.