Чък не разбираше. Единственото, което искаше, бе да се махне далеч от този индианец. Беше сигурен, че е луд.
Поук извади един пакет цигари от ризата си и го почерпи.
Чък се поколеба, взе една и запали.
— Разкажи ми нещо за себе си — рече Поук. — Само без лъжи. Мисля, че мога да те използвам. Разправи ми за себе си.
— Да ме използваш? Какво искаш да кажеш?
Имаше гадното усещане, че индианецът не блъфира. Две хиляди долара!
— Какво ще правя?
— Разправи ми за себе си.
Сигурен, че няма какво да губи, Чък започна.
Призна, че е почти неграмотен. Можел да чете, но писането му било трудно. Майка му била проститутка. Не знаел кой е баща му. На осем години станал водач на банда деца, които крадяли от магазините. После се превърнал в сводник на майка си. Непрекъснато го преследвала полицията и на 18 години убил едно ченге. Това ченге било най-омразното в целия квартал и най-накрая Чък успял да го хване в клопка и да го премаже с железен лост. На двайсет се сдърпал с един, който си въобразявал, че може да оглави бандата на Чък. Имало борба с ножове и Чък победил. Тялото на младежа набутали в една бетонобъркачка и костите и Плътта му отишли в основите на нов жилищен блок в бедните квартали. Краят на майка му бил жесток. Открил я с прерязано гърло. Оставила му сто долара и той изчезнал от квартала и станал скитник. Скитал се в продължение на цяла година, живеел където падне. Живеел тежко, без да дава пет пари за нищо.
Чък изхвърли фаса от цигарата в канала.
— Това е положението. А какво разправяш за двете хиляди долара?
— Значи си убил двама души — загледа го Поук. — Ако дойдеш с мен, ще има още убийства. Това притеснява ли те?
— Не искам да си хващам белята — отговори Чък след дълго мълчание. — Кажи за мангизите.
— Това ще бъде твоят дял.
Чък пое дълбоко въздух.
— А каква е работата?
— Нещо, което планирам от месеци: една идея, която ще има успех, но не мога да се справя сам. Кажи ми за мацката, която е с тебе. Мога ли да използвам и нея?
— Мег? — Чък сви рамене. — Избяга от къщи. Добра е в леглото. Нищо друго не знам за нея.
— Мога да я използвам.
Чък присви малките си очи в размисъл. После с неохота поклати глава.
— Няма да се навие да убива.
— Трябва ми момиче. Това е част от плана. Можеш ли да я навиеш?
— Знам ли, по дяволите? Не ми е ясно за какво говориш. Каква е тая работа?
Поук втренчи поглед в него. Блестящите черни очи продължаваха да изнервят Чък.
— Сигурен ли си, че искаш да знаеш?
— Какви ги дрънкаш? Разбира се.
— Току-що каза, че не искаш да си хващаш белята.
— За две хиляди долара съм навит и белята да си хвана. Та каква е работата?
Поук продължаваше да го наблюдава.
— Ако ти кажа, а после промениш решението си и се откажеш, няма да си тръгнеш жив оттука. То е нещо, което замислям от доста време. След като веднъж ти кажа, няма да е само моя тайна, нали? Или си вътре, или си мъртъв.
В ръката му Чък видя пищов с късо дебело дуло. Изглеждаше като някаква магическа джунджурия. Той трепна. Пистолетите го плашеха.
— Помисли си — Поук погледна към пистолета. — Ако си вън от играта, ставай и си заминавай, а аз ще си намеря някой друг. Ако си вътре, но-добре да не си променяш решението.
— И каква ще ми е ползата — попита Чък, колкото да печели време.
— Вече ти казах… две хиляди долара.
— А тия убийства… сигурни ли са?
— Ще бъдат три… и ще бъдат сигурни. Всичко съм подготвил. И аз не искам да си хващам белята, въпреки че моят дял е по-голям от твоя.
„Две хиляди долара!“ — Чък се зачуди какво ли ще прави с толкова нари.
— Навит съм. Добре. Казвай.
Поук прибра пистолета в задния си джоб.
— А малката?
— Остави на мене. Ще я навия.
— Страхът е ключът, който отваря портфейлите и чантите — каза Поук. — Открил съм рецепта за внушаване на страх.
Като гледаше безизразното кафяво лице, бляскавите черни очи и неестественото спокойствие на индианеца, Чък изведнъж понечи да го спре. После отново се сети за парите.
Струйка пот се стече от челото му, спусна се по носа и капна на брадата му.
Слушаше индианеца и както го слушаше, разбра, че от него лесно може да се измъкнат пари.
— Трябва ни пушка с оптичен мерник — заключи Поук. — Има един оръжеен майстор в Парадайз Сити. Ще бъде лесно. Вземем ли я, вече сме в играта.
— Познаваш ли града? — попита Чък.
Странна горчива усмивка се плъзна по устните на Поук.
— Да. Едно време живеех там. Да, знам го.
Чък беше любопитен. Беше разказал на индианеца за себе си — имаше право да научи нещо за него. — Работил ли си там? Поук стана.