Често си бе мислил за смъртта. Най-добрият начин е да угаснеш като фитил на газова лампа. Светлината бавно намалява и накрая изчезва съвсем. Но той знаеше, че сега няма да изгасне постепенно.
Когато видя сянката на Лепски, погледна към кръста. Изгубил внезапно всякаква надежда, пъхна пистолета в устата си и натисна спусъка.
— Компания ли търсите?
Мег замръзна и погледна нагоре.
От два часа седеше на някаква каменна пейка в края на пристанището, съвсем сама, с изключение на един орел-рибар, който кръжеше наоколо.
Шокът от катастрофата вече беше преминал. Сега се чудеше какво да прави. Нямаше пари. Дрехите й бяха в къщата при дебелия индианец и тя бе убедена, че ако отиде да си ги прибере, ще й поиска наема. А може би и Поук беше там. Не можеше да се върне, нямаше нищо и какво ли я очакваше?
Беше се разминала с късмета, помисли си тя с горчивина… „Великият“ късмет! Повдигна дългата си коса с отчаяние. Трябваше да намери друг мъж, който да й купи някои неща. Винаги щеше да се намери мъж, който да й помогне, ако легне с него.
— Компания ли търсите?
Така я бе попитал и Чък, когато се срещнаха за първи път, и после стана тази ужасна каша.
Погледна младия мъж.
Ама, че глупак! — си помисли.
Беше висок, изключително слаб, с брада и с очила. Диоптрите му бяха толкова силни, че очите му приличаха на цариградско грозде. Беше със сива риза, черен панталон и широк кожен колан с потъмняла месингова катарама.
Поне беше чист и сигурно имаше пари, помисли си Мег. Само мръсните като нея нямаха пари.
Усмихна се насила.
— Здравей. Откъде изскочи?
— Видях те. Изглеждаше самотна. — Той подръпна брадата си, сякаш искаше тя да я забележи. — Самотна ли си?
Гласът му беше мек и слабоволев. Докато изучаваше мъжа, тя почувства разочарование. Този глупак не й вършеше работа.
Но в нейното положение не можеше да си позволи капризи, затова каза:
— Предполагам.
— Имаш ли нещо против да се присъединя към теб?
— Не.
Той заобиколи пейката и седна.
— Казвам се Марк Лийс. А ти?
— Мег.
— Само Мег ли?
Тя кимна.
Последва дълго мълчание.
Мег се загледа в орела-рибар, който кръжеше наоколо. Ако можеше с магическа пръчица да стане като него! Щеше да е чудесно. Беше убедена. Сигурно е много хубаво да летиш над морето, да се гмуркаш за риба, да бъдеш абсолютно свободен!
— На почивка ли си?
Тя се намръщи и се върна отново на земята.
— Какво?
— На почивка ли си?
— А ти?
— Не. Вчера останах без работа. Опитвам се да измисля къде да отида и какво да правя.
Тя почувства известно съжаление към него.
— Като мен: и аз се чудя какво да правя.
Той я погледна, после отмести очи. Макар погледът му да беше бърз и смутен, тя знаеше, че е забелязал големите й гърди и дългите й крака. Колко е лесно! Мъжете са такива глупави животни.
— Омръзна ми този град. Много е скъпо. Само за богаташи. Имам кола. — Той отново я погледна. — Мисля да отида в Джаксънвил. Имам приятел там. Може да ми намери работа. — Пак погледна гърдите й. — Искаш ли да дойдеш с мен?
Тя не се поколеба.
— Добре.
Той се успокои и опипа брадата си.
— Чудесно. Къде ти е багажът? Ще докарам колата и ще те взема.
Сега беше нейният ред да го огледа. Слабото му лице не изразяваше възбуда. Той гледаше надолу към слабите си кокалести ръце. Тя се поколеба за момент. Може да е сексманиак. Помисли още малко и сви рамене. Сексманиакът става опасен само ако се съпротивляваш. Трябва да напусна Парадайз Сити. В Джаксънвил не е по-лошо откъдето и да било другаде.
— Нямам нищо. Нито пари… нито дрехи… нищо.
— Имаш нещо… всички момичета имат. — Той стана. — Да тръгваме.
Тръгнаха смълчани по пристанището към паркинга. Стигнаха до някаква таратайка.
Щом се качиха, той каза, без да я погледне:
— Искам да се любим, а ти?
Тя знаеше, че ще се стигне дотам, и си представи момента, когато този жалък глупак щеше да легне отгоре й.
— Имаш ли някакви пари?
Той я погледна несигурно и отмести поглед.
— Какво общо имат парите?
— Ще видиш.
После тя се огледа в огледалото и се намръщи.
Господи! Беше ужасна! Косата й!
Отвори чантата, за да извади гребена, и се вкамени. Сърцето й силно задумка. В чантата имаше кафяв плик от амбалажна хартия… беше го взела от аерогарата. Катастрофата стана толкова бързо, че не бе имала време да го прибере в жабката. Съвсем го беше забравила.
Бързо затвори чантата.
Петстотин долара!