Сурово и безпощадно дон Ефраим запита още:
— А в какъв срок, господарю и учителю дон Йеуда, се задължаваш да издействуваш едикта?
Йеуда го погледна яростно. Нагъл бе тоя Ефраим Бар Абба. За пръв път се случваше Йеуда да не сполучи в нещо и ето, всички ставаха нагли. Ала веднага си каза, че алхамата има право да се държи с него като с неизправен длъжник; бе обещал и не бе удържал обещанието си.
Но той не е банкрутирал още. Може би, ако събере всичките си сили за едно последно, огромно напрежение, бог ще приеме жертвата му и ще сломи злата воля на краля.
С внезапна решимост той се изправи, даде знак с ръка на дон Ефраим да остане на мястото си, отиде в библиотеката, извади от шкафа един свитък от светото писание, разгърна го, потърси, сложи ръка върху търсения стих и каза тихо, но страстно:
— Тук, в твое присъствие, господарю и учителю мой Ефраим Бар Абба, аз се кълна: преди да премине празникът на шатрите33, ще издействувам от крал Алфонсо Осми привилегията, която ще дава право на шест хиляди франкски евреи да се заселят тук, в тая страна Сефарад.
Дълбоко смутен, Ефраим беше станал. Йеуда със същата ярост в гласа настоя:
— А сега ти, достопочтени свидетелю, вземи си бележка какво обещах и прочети изреченията от писанието, както трябва да стори свидетелят!
И Ефраим се надвеси над свитъка и зачете, изговаряйки думите с пребледнели устни:
„Ако дадеш клетва за нещо, не бива да се бавиш да я изпълним; защото тъй ще иска от теб господ, богът твой, и грехът върху тебе ще падне. Каквото е излязло от устните ти, си длъжен да изпълниш и да сториш така, както си се заклел!“
И Йеуда каза:
— Амин, тъй да бъде. И ако не издействувам това, за което сега дадох клетва, тогава ти ще обявиш пред всички голямото отлъчване за мен!
И Ефраим каза:
— Амин, тъй да бъде!
Алфонсо прекара времето, което му бе определено за вглъбяване в себе си, в обителта за каещи се в Калатрава. Направи опит да се убеди сам колко осъдително е било поведението му в Ла Галиана, направи опит да се разкае. Ала не се разкайваше, радваше се за онова, което бе сторил, и знаеше, че ще продължи да го върши. През мирните дни на манастирското уединение у него само укрепна младежката жизнерадостна упоритост, която бе противопоставил на загрижеността на йон Родриге. Не адски огън, а божия благодат бе това, което го изгаряше, докато копнееше за Рахел. И тая божия благодат ще спаси душата му, сигурен беше в това.
С подобни чувства той се завърна в Толедо. Ала с някакъв странен порив за покаяние, сякаш можеше да навакса тъй пропуснатото в манастира, си наложи да остане и тоя ден в Толедо, та да се върне в Галиана едва на следната вечер.
Усърдно се зае с държавни дела, радостен, че те изискваха цялото му внимание.
Дон Педро Арагонски беше събрал внушителна войска, за да нахлуе в най-близко време в мюсюлманските владения, в земите на Валенсия. За топа съобщи на Алфонсо архиепископът. Дон Мартин бе посрещнал със задоволство новината, че на каноника се е удало да склони краля към уединение в манастир, за да се вслуша в гласа на всевишния и сега трябваше да се очаква, че дон Алфонсо ще се вслуша благосклонно и в едно духовническо назидание. Със силни слова архиепископът му даде да разбере какъв ярък позор пред очите на целия християнски свят ще бъде, ако сега, когато Арагон встъпи в свещената война, най-великият крал на Полуострова продължи да бездействува.
Сетне, неочаквано и за изумление на дон Алфонсо, той започна да възхвалява йоглара Хаун Веласкес. Обикновено църквата намираше само думи за укор за недостойното изкуство на тия народни певци. Ала Хаун Веласкес беше спечелил дотолкова сърцето на архиепископа, че той го беше повикал да пее и да свири в неговия архиепископски дворец. Дон Мартин смяташе, че и за дон Алфонсо ще бъде удоволствие да чуе как Хуан. Веласкес възпява на сочния си кастилски език подвизите на Ролан и Сид, да не говорим за акробатските способности на този артист.
Дон Алфонсо нареди да повикат йоглара. Да, дон Мартин беше прав: простите, изразителни романси проникнаха до сърцето му.
Мечът не биваше да ръждясва повече. Алфонсо заговори на своя стар, искрен дон Манрике, че сега най-сетне е решил да нападне.
С не по-малко нетърпение от своя господар, краля, жадувал за тоя момент и той — отвърна му първият министър. Но когато сеньор ескриваното изчислил по негова молба колко ще струва войната, надеждите му за похода се изпарили. Дон Йеуда си служел с арабски цифри и той, Манрике, привикнал с римските, трудно разчитал арабските, които впрочем църквата не признавала. За съжаление обаче сумите, с които трябвало да се борави, били толкова големи, че не можело да се мине без арабски цифри.
33
Празникът на шатрите — сукот, — празнуван от евреите за спомен от 40-годишното скитане на предците им. — Бел.пр.