— Но какво е зтанало тук?
Уилям погледна първо окървавената си ръка, после се обърна към Ото, който стоеше върху купчина отломки с няколко пакета в ръце.
— Замо отзкочих да купя още кизелини и изведнъж взичко… Олеле… Ох…
Добровръх чевръсто извади камертон от джоба си и го чукна в шлема си.
— Бързичко, момци! — Размаха камертона и даде тон. — „О, ела ти да попеем…“
Джуджетата запяха дружно, но Ото ги спря със сдържан жест.
— Напълно зе владея, но най-изкрено ви благодаря. Няма нужда да ви разпитвам какво зе е злучило, нали? Разярена тълпа, нали? Винаги идва тълпата. Рано или къзно. Хванали за моя приятел Бориз. Показал им черната лентичка, а те замо зе разкикотили и…
— По-скоро се опитваха да довършат всички ни — поправи го Уилям. — Ех, жалко, че изтървах възможността да му задам няколко въпроса…
— Например „За пръв път ли душите някого?“ — предложи Бодони. — Или „На колко години сте, господин Убиецо?“
Някой се разкашля. Звукът като че идваше от джоба на мъртвеца.
Уилям огледа стъписаните джуджета за всеки случай — може би някой знаеше какво би трябвало да прави той. После неохотно и много предпазливо опипа омазненото сако и извади от страничния джоб тънка полирана кутия.
Отвори я и едно зелено духче надникна през отвора.
— Ъ?
— Какво?! — възкликна Уилям. — Персонален Дезорганизатор? Убиец с персонален Дезорганизатор?
— О, ще намерим интересни неща в „Задачи за днес“ — оживи се Бодони.
Духчето мигаше.
— Желаете ли да отговоря или не? Въведете Името Си Тук нареди да мълча въпреки богатия избор от звуци, с които да откликвам на всяко настроение или ситуация.
— Хъм… предишният ти собственик… го няма… — съобщи Уилям, озъртайки се към изстиващия господин Шиш.
— Вие ли сте новият собственик?
— Ами… вероятно.
— Поздравявам ви! — възкликна духчето. — Гаранцията не важи, ако това устройство бъде продадено, наето, прехвърлено, подарено или откраднато, освен ако е придружено от оригиналната си опаковка и останалите ненужни материали, които несъмнено сте изхвърлили, както и ако не е попълнена Втора част на настоящата гаранционна карта, която сигурно сте загубили, и ако тя не е била изпратена в Тхттв ггж, тххтфджхсссджк, както и ако не е посочен регистрационният номер, на който изобщо не сте обърнали внимание.12 Желаете ли да изтрия съдържанието на паметта си? — Духчето измъкна отнякъде пръчица с памучно топче накрая и се приготви да я пъхне в твърде голямото си ухо. — Изтриване на паметта — Д/Н?
— Твоята… памет ли?
— Да. Изтриване на паметта — Д/Н?
— Н! — спря го Уилям. — А сега ми кажи какво точно си спомняш.
— Трябва да натиснете бутона „Припомняне“ — сприхаво го осведоми духчето.
— И какво ще се случи?
— Едно чукче ме удря по главата и аз поглеждам кой бутон е натиснат.
— А защо не си… ъ-ъ, припомниш направо?
— Вижте какво, аз не измислям правилата. Трябва да натиснете бутона. Описано е в инструкцията за…
Уилям внимателно остави кутията в единия край на бюрото. В джоба на мъртвеца намери и няколко кадифени кесийки. Пусна и тях на бюрото.
Няколко джуджета се бяха спуснали до половината на желязната стълба. Бодони се качи обратно с доста умислен вид.
— Там има още един човек. Лежи в… оловото.
— Мъртъв ли е? — попита Уилям, вторачен в кесийките.
— Надявам се. Най-искрено се надявам. Може да се каже, че е оставил следа от себе си. И е малко… хрускав. Отгоре на всичко от главата му стърчи забита стрела.
— Уилям, осъзнаваш ли, че грабиш труп? — намеси се Захариса.
— О, добре. Тъкмо няма да възрази — разсеяно отвърна той.
Изсипа първата кесийка и по почернялото дърво се разпиляха скъпоценни камъни.
От гърлото на Добровръх се изтръгна задавен звук. След златото скъпоценните камъни бяха най-добрите приятели на джуджетата.
Уилям опразни и останалите кесийки.
— Според теб колко струва всичко? — подхвърли през рамо на Добровръх.
Джуджето вече бе извадило монокъл от вътрешния си джоб и оглеждаше по-големите кристали.
— Какво? А? О, десетки хиляди. Може би стотина хиляди. Или още повече. Ей този струва поне хиляда и петстотин, а не е най-хубавият.
— Явно ги е откраднал! — възмути се Захариса.
— Не е — увери я Уилям спокойно. — Щяхме да чуем за толкова голяма кражба. Ние научаваме всякакви неща. Някой младеж сигурно би се отбил да ти разкаже. Моля те, провери дали няма и портфейл.
— Що за идея! И как си го…
— Потърси скапания портфейл, казах — прекъсна я Уилям. — Това е история. Аз ще му погледна краката и за мен също няма да е особено удоволствие. Да оставим истерията за после. Хайде. Моля те.