— Аха — въздъхна Пехливанов. — Значи, Милчо е знаел, че по онова време се срещахме често?
— Радослав ми разказа, че не е имал никакво намерение да стреля по теб. Запознал се с Бай Миле покрай някакъв колега. Самият той беше бивш полицай. Бай Миле просто му дал калашника, без никакво капаро. Радослав го беше закъсал яко и затова призна, че като е взел десетте хиляди от мен, не издържал. Купил един „Опел Вектра“, изнесли се с жена си към морето, но случайно ги заловили. Твърдеше, че е изхарчил остатъка от парите по адвокати. Получил условна тригодишна присъда с петгодишен изпитателен срок. Подписа ми записна заповед за парите, но така и не можа да ми ги върне в уговорения срок. Не мога да проумея защо ме топи в момента. Цялата история е смешна, защото съм го осъдил по тази записна заповед. Имам решение от съда. Единственото ми обяснение е, че Маджо отнякъде го е набарал и му е платил. Явно иска да направи интрига между нас, за да се избием.
— Има голяма логика в това — потри брадата си Пехливанов.
— Ние сме големи хора — продължих аз. — Преживяхме заедно какво ли не. Но сега ти предлагам да се разделим веднага и всеки да обмисли нещата сам за себе си. Ясно е, че в момента каквото и да се убеждаваме, червеят на съмнението се е загнездил и у двама ни.
— Прав си! — стисна ми ръката Пехливанов.
— Това е най — разумният вариант. Разделихме се и се замислих. Бях почти сигурен, че това е инсценировка на Маджо. С него не се бяхме виждали близо пет месеца, след повече от четиригодишното му настояване да убие Пехливанов. Накрая разказах на Жоро. Не заради приятелството, просто в нашите среди имаше само интереси. Понякога заради тях се налагаше да работиш години наред с някого, който те бе поръчал. А поръчки се даваха и отменяха. Затова с Пехливанов изградихме следния план. Той щеше да се скрие за две седмици в имението си на Щъркелово гнездо. След което аз щях да кажа на Маджо, че на тайна среща съм го застрелял и съм захвърлили тялото в дълбок язовир. Офертата на Маджо за Пехливанов беше стигнала 300 000 хиляди евро. Беше обещал да я плати до няколко часа след смъртта му. Задействахме плана рано сутринта. Пехливанов излезе от дома си без охрана, но въоръжен. Киро малкия от Благоевград го чакаше в съседна пряка с бронирания си джип.
Знаехме, че Маджо има достъп до разпечатките на телефоните и бяхме сигурни, че ги проверява внимателно. Затова го набрах и го попитах дали идва.
— Идвам — кратко ми отговори. С Киро Малкия бяхме карали по посока Монтана, където Пехливанов бе откачил батерията на телефона си. Искахме, ако се засича телефона, да отчита Монтана като последната клетка. Имахме нови апарати с ваучери, по които щяхме да си говорим. След това Киро закарал Пехливанов в имението му. Изчаках Пехливанов да ми звънне, че всичко е наред. И набрах Сашо Стуканьов.
— Обади се на човека много спешно. Кажи му, че съм приключил сделката!
Стуканьов не закъсня и след малко звънна.
— Защо още нищо не се е случило, пита човекът?
— Няма и да се чуе. Нещата са като при Мето Илиянски — по същия начин предишния път бе изчезнал Мето Илиянски. — Кажи му, че си искам парите спешно.
Започна се едно взаимно звънене.
— Каква ни е гаранцията, че е мъртъв и няма да се върне след една година? — питаше Маджо. Разсмях се, защото ако Маджо платеше, още същата вечер Жоро щеше да се върне и да направим голям купон. В плана бе посветен и Димата (Руснака), който имаше за задача да огласи как е бил изигран Маджо. От доста време насам Димата се забавляваше с Маджо. Беше монтирал в двора на къщата си метален прът с камера, която следеше какво става в двора на Маджо. На третия ден Младен не издържал и му звъннал. Поканил го да си поговорят.
— Идвам сам — разперил ръце.
— А тази камера, която те следи отгоре? — нервно попитал Маджо.
Все пак накрая седнали и се разбрали. Това беше част от плана на Димата да заблуди Маджо и да действа — според него.
Сега, като чух какво иска Маджо, казах на Крейзи да предаде само едно:
— Дълбока вода! — имах предвид, че е на дъното на язовир:
— Моите хора могат да плуват — предал Маджо на Стуканьов.
— Имат ли водолазни костюми — репликирах аз.
Маджо отговори, че ще набави до няколко дни. Охранителите на Пехливанов, които си нямаха представа от плана, отишли да го вземат от дома му, но не го намерили. След това започнали да го търсят и за кратко време се пусна слух, че е изчезнал.