На Влаго му отне повече от минута да намери скрития механизъм, който отваряше малкото чекмедже. Когато беше затворено, то се сливаше напълно с дървената плоскост.
— Трябва да е за нещо важно — каза той и се запъти към друго бюро. — Може би останалите ключове са прибрани отделно. Виж дали ще откриеш какво отключва. Тук съм като на хотел. Не знам какво има и в половината от всички тези чекмеджета.
Влаго се беше заел да претърсва съдържанието на другото бюро, когато чу зад гърба си прещракване и изскърцване. Прелест Дивна се обади с равен глас.
— Нали беше казал, че сър Джошуа имал навик да забавлява млади дами тук?
— Така излиза, да. Защо?
— Ами, ето на това му викам аз забавление.
Влаго се обърна. Вратата на солиден скрин зееше отворена.
— О, не — успя да каже той. — Какво е всичко това?
— Шегуваш ли се?
— Да, добре де, ясно какво е. Просто… всичко е толкова… черно.
— И кожено — допълни Прелест Дивна. — И отчасти гумено.
Те се приближиха до новооткрития музей на изобретателната еротика. Част от предметите, освободени от отворената врата, се разгъваха, плъзгаха, а в някои случаи и подскачаха по пода.
— Това например… — Влаго смушка с пръст един артефакт, които издаде остър скърцащ звук. — Да, това е гумено. Определено е гумено.
— Това обаче изглежда напълно безформено — посочи нещо друго Прелест Дивна. — Въображението на стареца трябва да се е изчерпило.
— По-скоро въображението му е изчерпило всяка възможна идея. Мисля, че е бил на осемдесет, когато е починал — коментира Влаго.
Дълбоко в натрупаната камара пластовете се разместиха, изгубили баланс, и на пода се изсипа пореден кожено-гумен поток.
— Браво на него — каза Прелест Дивна. — Отзад се виждат и два рафта с книги — продължи тя, докато проучваше дълбините на скрина. — Ето там, точно зад това интересно седло и камшиците. Четиво преди сън?
— Не ми се вярва — отвърна Влаго, като изтегли една подвързана с кожа книга и я разгърна на случайна страница. — Изглежда това са дневниците му. Писани години наред. Леле боже, десетилетия наред!
— Хайде да ги публикуваме. Ще ни донесат цяло състояние — предложи Прелест Дивна и срита камарата. — Естествено с голи корици.
— Не, не ме разбираш. Тук може би се споменава нещо за г-н Непреклон! Той крие нещо… — Влаго прокара пръст по гръбчетата на дневниците. — Да видим. Той е на четиридесет и седем13, пристигнал е тук, когато е бил на тринадесет, а няколко месеца по-късно някакви хора дошли да го търсят. Старият Охол никак не ги харесал… А, ето тук трябва да пише нещо. Времето приблизително съвпада.
Влаго издърпа още два тома от редицата.
— А тези какви са и защо подрънкват? — попита Прелест Дивна и вдигна двойка странни на вид устройства.
— Аз откъде да знам.
— Нали си мъж.
— Е, и какво от това? Не си падам по тези неща.
— Мисля си, че това е малко като с хряна — сподели Прелест Дивна замислено.
— Моля?
— Ами… хрянът върви с телешко, така че човек си слага по малко в сандвича. Обаче един ден една лъжичка просто вече не го задоволява…
— Така да се каже — вметна Влаго, заслушан в обяснението с интерес.
— … така че човек си слага две, скоро след това почва да слага три, докато в сандвича му вече има повече хрян, отколкото телешко. А един ден телешкото изобщо изпада и човек яде само хрян, но изобщо не забелязва.
— Не мисля, че това е точната метафора в случая — каза Влаго. — Защото аз например съм те виждал да си правиш сандвичи с хрян.
— И така да е, метафората си е добра — приключи темата Прелест Дивна. После се протегна и вдигна нещо от пода. — Мисля, че това са ключовете, които търсиш. Ако имаме късмет, никога няма да разберем как са се оказали тук вътре.
Влаго взе връзката. Ключодържателят беше тежък и съдържаше различни по размер ключове.
— А какво ще правим с всичко това? — попита тя и отново срита камарата. Тя потрепери и някъде във вътрешността й нещо изписука.
— Да приберем всичко обратно? — предложи Влаго несигурно.
Купчината бездушни залъгалки имаше мрачен, враждебен вид. Приличаше на някакво чудовище, безцеремонно извлечено на бял свят от мрака на морската бездна.
— Опасявам се, че ще ми дойде твърде много — отвърна Прелест Дивна. — Хайде просто да оставим вратата на скрина отворена, така че камарата да пропълзи обратно сама. Хей!
Последното беше отправено към Г-н Каприз, който тъкмо тогава се измъкна от стаята понесъл нещо в уста.
— Кажи ми че това беше просто стар гумен кокал — бързо каза тя. — Моля те!
13
Въпреки че на няколко места в текста се казва, че Непреклон се е появил в банката, когато е бил на 13 години и оттогава са минали 39 години, тук възрастта му е определена на 47 години. За това явно несъответствие не е дадено обяснение. Запазила съм го, както е в оригиналния текст. — Бел.прев.