Така повечето хора забравяха, че работодателите на Игорите не бяха, в общоприетия смисъл на думата, нормални. Поискайте от тях да ви построят устройство, привличащо гръмотевични бури и комплект стъкленици за складиране на мълнии, и те ще ви се изсмеят9. Те отчаяно се нуждаеха от някой, който притежава нормално функциониращ мозък, а всеки Игор разполага с поне един такъв. Игорите са интелигентни създания, което обяснява защо винаги съумяват да са някъде другаде, когато гневната тълпа почне да мята горящи факли по старата мелница.
Освен това те са перфекционисти. Ако поискаш от един Игор да ти построи някакво устройство, няма да получиш това, което си поискал. Ще получиш това, от което действително имаш нужда.
Сред своята мрежа от отблясъци Глупър изгъргори. Вода се надигна в тънка стъклена тръбичка и започна да капе в малка стъклена кофичка, която се наклони върху единия край на малка балансирана пластинка и така се отвори един мъничък клапан.
Според публикацията в Таймс, Бухльо Дженкинс беше живял на Късата улица. Липсваше номер на улицата, защото тя беше толкова къса, че имаше място само за една входна врата. Въпросната врата беше затворена, но висеше само на една панта. Отрязък жълто-черна лента подсказваше, в случай че състоянието на вратата не беше достатъчно красноречиво, че това място наскоро се е радвало на интерес от страна на стражата.
Когато Влаго побутна вратата тя се откачи от единствената си панта и пльосна сред водата, която се стичаше надолу по уличката.
Не му се наложи да претърсва жилището, понеже Бухльо не си беше направил труда да се скрие. Той беше в стая на първия етаж, обграден от огледала и свещи, и с блажено изражение на лицето се беше заел да рисува.
Когато видя Влаго, той изпусна четката си, грабна някаква тубичка от плота, вдигна я до устата си и явно се приготви да я изгълта.
— Не ме принуждавайте да го направя! Не се шегувам, ще я използвам! — извика той треперливо и цялото му тяло се разтресе.
— Това някаква паста за зъби ли е? — попита Влаго. Той подуши застоялия въздух в ателието и отбеляза: — Определено ще ти дойде добре.
— Това е Супер жълто, най отровната боя на света! Не ме доближавайте или ще бъдете отговорен за моята ужасна смърт — извика фалшификаторът. — Ъм, добре де, най-отровно вероятно е Ахатовото бяло, но наскоро го свърших, което е крайно неприятно.
Бухльо усети, че се отклонява от същността и побърза отново да повиши глас.
— Но и тази също е доста отровна!
Един талантлив аматьор успява да събере доста информация от различни области, а Влаго винаги беше намирал отровите любопитни.
— Боя на основата на арсеник, значи? — попита той.
Всички знаеха колко е отровно Ахатовото бяло. Влаго не беше чувал за Супер жълто, но арсеникът се срещаше в доста богата цветова гама. Най-добре човек да не си облизва четката.
— Наистина ужасна смърт — продължи той. — Кажи-речи се втечняваш за няколко дни.
— Няма да се върна обратно! Няма да се върна обратно! — изписка Бухльо.
— Някога хората са използвали арсеник, за да си избелват кожата — каза Влаго и пристъпи малко по-напред.
— Назад! Ще я използвам! Кълна се, ще я използвам!
— Откъдето идва изразът „убийствено красив“ — довърши си мисълта Влаго и отново скъси разстоянието.
Той посегна към Бухльо, който си натика тубата в устата. Влаго я дръпна от потните ръце на фалшификатора и я разгледа.
— Точно, както си помислих — каза той и прибра тубата в джоба си. — Забравил си да свалиш капачката. Типична аматьорска грешка!
Бухльо се поколеба за момент.
— Да не би да има хора, които се самоубиват професионално?
— Виж, г-н Дженкинс, дошъл съм, да… — започна Влаго.
— Няма да се върна в затвора! Няма да стъпя повече там! — отсече дребният човечец, като в същото време отстъпваше назад.
— Чудесно, това мен ме устройва идеално. Имам едно предложение…
— Те ме наблюдават, да знаете — уведоми го Бухльо. — През цялото време.
Така. Това беше известно подобрение в сравнение със самоубийство чрез боя, но не кой знае колко.
— Ъм… имаш предвид в затвора? — попита Влаго, за да е сигурен, че е разбрал добре.
— Навсякъде ме наблюдават! Дори в момента има един зад вас!
Влаго си заповяда да не поглежда зад гърба си, защото това би означавало, че лудостта е заразна. Макар че при такава висока концентрация на лудост в стаята, нищо чудно да прихване нещо.
— Това наистина е много лошо, Бухльо. Ето защо… — той се поколеба, но после си помисли: какво пък, при мен се получи. — Ето защо искам да ти разкажа за ангелите — довърши той.
9
Всъщност, те вероятно биха се разсмели дори само пръст да им покажете. Тези хора намират доста неща смешни.