Но и това положение не задоволява: наред с „доброто“ националната идея ражда и „злото“ — великодържавие, национализъм и хегемонизъм като държавна политика, човешко мислене и поведение, противопоставяне на народите и държавите едни на други. Крайният резултат е онова нерадостно положение, което историята регистрира през последните стотина години — малки национални държави с големи амбиции, затворени в себе си и скарани помежду си, междуособни конфликти, войни и етнически чистки, национални стереотипи, омрази и предразсъдъци. Историята не може да дава зелена светлина на подобно „зло“.
Пита се тогава накъде по-нататък? Нашият отговор е: отново към глобализация (или по-скоро интеграция), но не на основата на потисничеството и господството на едни над други, на основата на великодържавието, национализма и хегемонията, а на основата на свободата и демокрацията и еднаквото право на всеки да бъде такъв, какъвто сам се определи, на основата на взаимното приемане, признаване и зачитане на еднакво валидни за всички национални и човешки права и задължения.