— Дембо, няма нужда да ме ласкаеш толкова. Щом съм ти обещал, че ще ти разкажа историята на страната ни, значи ще го направя. Не мисли, че ще те зарежа насред път… И така, Анри IV е убит през 1610 година. Наследява го синът му под името Луи XIII, който при убийството на татко си е на девет годинки. Но това, че вече са поникнали всичките му зъбки, не е достатъчно, за да управлява Франция, и регентството е поето от Мария Медичи.
— Тая Медицинска била ли е толкова проклета като предишната — Катерина?
— Не чак толкова, но била глупава, което означава опасна и за себе си, и за околните. Била довела със себе си цяла сюрия малки акули, сред които и някакъв Кончино Кончини, безскрупулен авантюрист, решил да просперира във френския кралски двор така, както някои се впускат във внос-износа. И трябва да се признае, че успял в това си начинание: монополизирал най-високите звания, титли и функции — маршал, маркиз, върховен интендант.
— Клецал и баламосвал държавната управителка, предполагам? — подхвърли Дебелия, който на този етап вече бе схванал някои исторически закономерности.
— Точно така! И Мария Медичи го тъпкала с пари. Това било толкова скандално и обезсърчаващо, че Сюли, който си бил блъскал ден и нощ главата, за да поддържа държавния трезор в добро състояние, си подал оставката.
— Цялата тази далавера сигурно е започнала да се отразява зле и на данъкоплатците. Когато по горните етажи този и онзи започнат да се облажват, населението чувства това първом с гъза си и после изцяло…
— Точно така — потвърдих аз. — Населението хич не било доволно от това положение на нещата и било обхванато от носталгия по времето на Анри IV. Кончини — продължих аз — приел званието маршал Д’Анкр, по името на пикардийското имение, което му дала Мария Медичи.
Тази флорентинска лисица трябва добре да е обработвал и тялом, и духом вдовичката на Анри IV. Целият съм на нокти да не би да ми съобщиш, че накрая му харизала и самия трезор.
— Спокойно, след малко ще бъдеш удовлетворен. В края на краищата той си получил заслуженото. Историята, Дембо, понякога е морална като приказка на Шарл Перо.
— Или като басня на Лафонтен — добави Берю и ме погледна гордо.
Аз изръкоплясках в духа на класическото педагогическо поощрение.
— Кончини се вихрел из Лувъра, без да обръща особено внимание на малкия Луи XIII, освен за да изрази пренебрежението си към него. Последният кротичко си растял. Оженили го рано-рано за Анна Австрийска, дъщеря на испанския крал, с цел да се сложи край на крамолите с Испания, която си оставала все така могъща. Но един хубав ден през 1617 година Луи, който не можел да търпи това унизително подчинено положение, като почувствал, че крилцата му са позаякнали, организирал заедно с приятеля си Дьо Люин убийството на Кончини. Когато една сутрин последният както обикновено отишъл в Лувъра заедно с отворковците от свитата си, един благородник го хванал за ръката с думите: „Арестувам ви в името на краля!“ — „Кой, мене?“ — попитал маршал Д’Анкр, но едва произнесъл тези думи, и отекнали пистолетни изстрели. Той дал фира на мига, тарикатите от свитата му се разбягали кой накъдето види, а коридорите се изпълнили с придворни, които възторжено крещели: „Да живее кралят!“
И оттук нататък Луи XIII завзел властта напълно. Научавайки за убийството на многообичния си, регентката веднага забравила за всичките вълнуващи моменти, прекарани с него, заявила, че кралят е постъпил правилно, и побързала да се омете към Блоа, защото хич не била сигурна дали на синчето й няма да му хрумне да я свитне и нея.
Междувременно новината се разнесла из Париж и народът, който не можел да понася и кралицата-майка, и жиголото й, бил обхванат от неистова радост, която се изразила с песни и танци из улиците. И тъй като още не можели да повярват на ушите си, решили да се уверят с очите си. С тази цел се втурнали към гробището, където току-що били погребани пресни-пресни останките на Кончини. Изровили ги. Нямало грешка — той бил! Тогава повлекли трупа по улицата. Гаврили се с него, разкъсали го, изяли го! Да, да, не подскачай, Берю! Много добре чу: намерили се свръхекзалтирани люде, които изпекли сърцето на Кончини и го изяли пред ентусиазираната тълпа. С една дума, поувлекли се малко в израза на ненавистта си, колкото и обоснована да била тя.
— Хм, защо да са се поувлекли? Като се замисля — каза наистина замислено Берю, — когато от всички посоки започнат да ме награчват какви ли не сметки и данъци за плащане, често и на мене ми идват такива желания спрямо министър-председателя и финансовия министър най-малкото. Само че пред сърцето аз предпочитам карантията. Нали знаеш, че си падам по дреболийките? Били съдържали холестерол, холестерин и не знам какво си още! Хайде де! Цял живот ги ям, а имам само холехуй, демек куродървица…