И тогава преминала към действие. След като прелъстила Мазарини, с негова помощ обезсилила завещанието в Парламента и станала пълновластна регентка. Луи, който един ден трябвало да стане четиринадесети, бил на пет годинки. Пред Анна се откривали хубави дни. В плен на еуфорията, тя тайно се омъжила за съучастника си Мазарини.
Знам какво ще ме попиташ, Берю: как така един кардинал се е оженил? Затова трябва да уточня, че Мазарини бил кардинал, но не и свещеник. Светият престол го изпратил във Франция по-скоро в качеството на дипломат. Вече на място, както вече споменах, Ришельо забелязал качествата му и го вкарал в държавните игри. Мазарини бързо загрял перспективите, които му се открехвали във Франция, и приел френско гражданство. И ето че сега вече бил женен за Анна Австрийска. И двамата щастливо се заели с управлението на кралството. Но скоро тъмен облак притулил хоризонта. Избухнала Фрондата — гражданска война, не особено кървава, но застрашаваща устоите на абсолютната монархия, изградена от Анри IV и Луи XIII. Парламентът и след това принцовете се разбунтували. Регентката, синът й и Мазарини били принудени да напуснат Париж и да се скрият в Сен Жермен. Страната влязла в мръсен период. Различните области били подложени на грабежи, реколтата била опожарена, навсякъде избухнали епидемии. Но Мазарини устоял и бурята започнала да отминава. Накрая той се наложил и кралската власт била възстановена. След затихването на Фрондата двойката Мазарини — Анна Австрийска продължава властването си спокойно, по пантофи. През това време вече поотрасналият Луи XIV започнал да се усуква около придворните дами. Очертавал се като лекомислен любовчия. Нищо в него не предвещавало, че ще стане един от най-великите ни крале. По едно време се влюбил в една племенница на Мазарини — Мария Майчини. Въпросната девица не била кой знае каква хубавица, но затова пък била чаровница. Именно това станало причина за увлечението на краля по нея. На това девойче му била влязла една муха в главата — а именно да настани дупенцето си на трона. Луи XIV не възразявал. А амбицията му спрямо нея още повече нараствала поради факта, че хитрушата не му бутала, ако мога така да се изразя. На Мазарини му се отваряла неочаквана възможност да създаде своя фамилна династия. Но тъй като се бил посветил на Франция и монархията, възпрепятствал този брак, за което трябва да му свалим шапка — не е лесно да дадеш предимство на дълга си пред интересите си. Не всеки го може.
— Аз мога — обади се Берю. — Веднъж проследих един педофил, който с кесийка бонбонки в ръка обикаляше около едно първоначално училище. Хванах го точно когато черпеше с тях едно момиченце и го уговаряше да отидат да се поразходят малко заедно. Гаднярът се оказа някакъв тузар, който, за да го пусна, ми предложи сума, равна на едногодишната ми заплата. Но се сблъска с чувството ми за дълг. Откарах го в комисариата, където му хвърлих един хубав бой, преди да го предам на следващата инстанция…
— Мога само да се гордея с теб, Берю. Та ти си персонаж на Расин и Корней, взети заедно!
— Не знам кои са тия двамата, но това, което знам, Тони, е, че го бих, без да оставям следи. Иначе, току-виж, някоя международна противоправителствена организация ме обвинила в нарушаване на човешките права на педофилите. Както върви светът, човек вече всичко може да очаква…
— Та значи Мазарини сторил необходимото, за да раздели двете гълъбчета и да ожени Луи. И знаеш ли за кого? За инфантата на Испания, natürlich. Нищо ново под слънцето. Целта си била все една и съща: да натрисат испанските инфанти върху чеповете на френските крале, та да секнат крамолите между двете страни. Но и при това винаги възниквали някакви търкания, нерядко сериозни, било по повод на зестрата на младоженката, било по повод на нейните по-нататъшни права. В случая въпросната испанска инфанта се казвала Мария-Тереза и далеч не приличала на Бриджит Бардо или Клаудия Шифер. Откъм ръст отивала към джудже, а що се отнася до физиономията й, било препоръчително човек със слаби нерви да не я среща нощем. С една дума, била от категорията на онези злощастни женици, които изначално не са застрашени да загубят девствеността си, освен инцидентно от някой твърде пиян и оттам непредпазлив мъж.
Въпреки всичко Луи XIV й отдал дължимото. Но, естествено, не смятал да се ограничава в това отношение. Веднага след сватбата и изконсумирването на брака той се притекъл на помощ на брат си, чиято специална ориентация не вършела работа на жена му Анриета. А отгоре на всичко брат му не само бил обратен, ами и травестит — обичал да се разхожда насам-натам, облечен в дамски дрехи. Виждайки всичко това, Луи XIV проявил инициативност и започнал да се съешава с Анриета за голяма радост на последната. Ето това й е хубавото на голямата фамилия, Берю: във всеки момент някой може да ти се притече на помощ, както и ти — на него. Но в двора започнали да плъзват приказки и назрявал скандал; ядосаният Мазарини наложил вето върху тази спонтанна плътска връзка. Тогава Луи XIV, за да избегне щекотливите разправии, зарязал Анриетка и се посветил на мадмоазел Дьо Ла Валиер, която не била красавица, но затова пък обладавала своеобразен чар — накуцвала. Луи XIV я боготворял.