— Ами ако те отвлека? — попита спонтанно заможният младеж.
Тя трепна.
— Вижда се, че не познаваш сънародниците ми. Корсиканците са трудни хора с ужасно развито чувство за чест. Въпреки че си толкова богат, те не биха понесли такъв брак. А ако избягам с теб, където и да отидем, ще ни убият и двамата!
— И двамата? Сигурна ли си? — изпелтечи Берюшьол.
— Е, за мен не е сигурно, но що се отнася до теб — няма никакво съмнение.
Тази перспектива въобще не се хареса на младежа. Когато човек е проспериращ банкер, никак не му се ще да влезе в ролята на белязана жертва. Обаче… Обаче той обожаваше това момиче и не можеше да събере сили да се откаже от него. Затова възкликна с гневен тон:
— Това е толкова безсмислено! Налице е всичко, за да бъдем щастливи, а заради някакви ваши глупави традиции…
Докато още изричаше тези думи, клонките на един близък храст се раздвижиха и Антония побледня, когато видя от него да излиза по-големият й брат.
— Какво казахте току-що? — попита последният, размахвайки един пистолет, който вся силна тревога у Берюшьол.
— Аз ли? — попита банкерът.
— Да, вие! Казахте нещо за глупавите ни традиции и изпитвам силното желание да ви предоставя възможността да дегустирате няколко парчета олово, та да ви дойде акълът в главата!
— Джовани! — извика Антония. — Не прави това, за Бога!
Младият корсиканец повдигна рамене и пъхна пищова в пояса си с думите:
— Виж какво, приятелю, сестра ми ще се омъжи само за корсиканец или генуезец, тъй като ние всъщност сме си генуезци по корен. Та ако си позволиш да се срещнеш с нея още веднъж, ще те застрелям. А ако утре сутринта не си вдигнал котва, пак ще те застрелям!
Побледнял, с изкривено лице и свит стомах, Берюшьол се обърна с въздишка към Антония:
— В такъв случай сбогом, мила Антония. При тези обстоятелства съм принуден да си тръгна. Но знай, че винаги ще те обичам!
И след тези си думи той се обърна и се отдалечи, а злощастната девойка се хвърли с ридания върху гърдите на брат си.
— Какво да се прави? — прошепна Джовани. — Законът си е закон!
Един месец след гореописания инцидент маркиз Дьо Шоазьол тъкмо диктуваше на секретарката си административни писма и разпореждания, когато му съобщиха, че известният банкер Филип Берюшьол иска среща с него.
— Нека влезе и ни оставете насаме — нареди министърът.
Беше озадачен от това посещение. Берюшьол-баща бе страхотно забогатял по времето на Лоу, след което бе имал удоволствието да види как синът му развива още повече търговската дейност, вместо да я издъни, както обикновено правят синовете.
Когато посетителят му влезе, министърът забеляза, че е отслабнал, а около очите му има тъмни кръгове. „Охо — помисли си той, — дали пък банковите дела не са тръгнали толкова зле, колкото и държавните?“
— Какво ви води насам? — попита той, като стисна десницата на Берюшьол.
Берюшьол се усмихна унило.
— Монсеньор, знаете ли Корейка?
Шоазьол се напрегна, смръщвайки чело, тъй като географските му познания бяха доста смътни. И след като се изкашля продължително, за да си даде време да помисли, отвърна:
— Това беше някъде в Северна Африка, нали?
— Не съвсем — отвърна поразвеселен Берюшьол. — Това е един прекрасен остров, намиращ се в Средиземно море и принадлежащ на генуезците.
— Ама, разбира се, как не се сетих! — реагира веднага министърът, защото не обичаше да го хващат в невежество.
— Тъкмо оттам пристигам — каза Филип — и мога да ви уверя, че това е едно от най-прелестните кътчета на земята!
— Наистина ли?
— Повярвайте ми. Но въпросният остров има само един недостатък.
— Сигурно там се въдят змии — предположи Шоазьол.
Шоазьол помрачня. „Аха! Виждам те накъде биеш, драги. Сигурно си отпочнал на този остров някаква далавера и ще се опиташ да ме убедиш да се впуснем във война за завоюването му!“
— И какво можем да направим в такъв случай? — попита сухо маркизът.
— Да го купим, монсеньор! — отвърна простичко Филип.
Събеседникът му беше зашеметен.
— Да го купим! Какви ми ги разправяте?
— Монсеньор — продължи Филип, — монарсите и техните правителства упорстват в това да дават сума човешки жертви, за да завоюват страни, които рано или късно загубват. Много по-просто би било да ги купуват. Със същите пари, които се харчат за войни, могат да се придобиват територии. И никой после няма и да си помисля да води освободителни войни, защото покупко-продажбите ще бъдат извършвани в перфектна юридическа форма и в интерес и на двете съответни страни. Аз, когато си купя някаква стока, продавачътне може след това да дойде при мен, за да ми каже, че е размислил и че иска да му върна стоката. По този начин ще изчезне и реваншисткият дух. Вярвайте ми, истинските завоевания се извършват при нотариусите, а не по бойните полета!