— А ако беше някой кокошкар, откраднал един салам или хляб, щяха да му разгонят фамилията, нали? От днес нататък ще пускам по живо, по здраво всички кокошкари! Защо навремето са спрели революцията? Трябвало е да я продължат! И досега гилотината трябваше да щрака! Е, не всеки ден, но поне през ден! Още утре ще напиша възвание към народа, което ще разпратя с нарочни куриери из всички краища на страната! Докога политици от всички цветове, както и новобогаташи, всичките червиви с пари, ще се гъбаркат с нас и ще правят каквото им текне, докато мнозинството от народа бъхти от сутрин до вечер, за да свърже двата края? Откъде са парите на цялата тази обединена антинародна пасмина? От същия този многострадален народ! И постоянно си създават нови и нови привилегии и се поставят над закона! На оружие, братя! Борбата продължава! Революционен терор и насилие! Доведете ми коня!
— Ако ти доведа кон и го възседнеш, веднага ще паднеш от него, защото, доколкото знам, никога не си яздил.
Той нищо не отговори; след избухването му го обземаше видима депресия. Седна отново на стола си, остана известно време с наведена глава, после пак стана и тръгна към вратата, изричайки с равен тон:
— Отивам да пусна пикльото.
Останах насаме с чоглавото си чувство, което ме бе обзело. След малко откъм ареста дочух рев, последван от пронизителен писък. А след още малко се появи Берю.
— Да не си направил някаква глупост? — попитах го.
— Никаква глупост не съм направил, колкото и да ми се щеше. Пуснах го по живо, по здраво, само дето на изпроводяк го пернах по тила и силно го ритнах по дирника, та да го улесня в излизането. Той пък взе при това, че се блъсна в стената на коридора, но без големи щети…
Документално четиво
Инициативата на калфата Берюриез
Огънят от пещта хвърляше златисти отблясъци върху лицето на младия Берюриез, придавайки му дяволски вид. Като го погледна със симпатия, Луи XVI изтри със жабото си пролетарската пот, избила по лицето му. Бе ангажирал този млад ключар-калфа преди два дни по препоръката на дворцовия майстор-ключар. От известно време насам кралят мислеше за създаването на нов тип ключ и сътрудничеството на въпросния Берюриез се бе оказало от голяма полза.
— Готово, сир! Можем да кажем, че работата е свършена — каза младежът, като изтегли от огнището нагорещения ключ и побърза да го потопи в една бака с вода, при което се чу силно шипене.
Луи XVI огледа резултата от работата и кимна доволно, съпровождайки това с думите:
— Много те бива, момчето ми.
— Сир — каза, поощрен, калфата, — когато работя върху нещо, ме интересува не толкова артистичната му страна, колкото функционалната. Тоест аз се считам преди всичко за механик или техник, а не толкова за артист.
— Тоест? — подкани го да се изясни кралят.
Берюриез извади от джоба си лист хартия, толкова омачкан и мръсен, сякаш върху му бе минала разбунтувала се тълпа.
— Ако Негово Величество би благоволило да погледне това мое дело…
Луи XVI разгъна листа и се вгледа в него. Вътре видя изрисуван един голям правоъгълник, в който имаше по един по-малък в горната и долната му част, като долният бе сподобен с кръгло отверстие.
— За какво става дума? — попита той, защото по принцип никога не разбираше нищо от първа дума.
— За уред за обезглавяване — отсече рязко Берюриез.
Кралят разтвори широко неизразителните си очи.
— — Странна идея!
Берюриез обясни:
— Изпълненията на смъртните присъди, сир, винаги са ми изглеждали неблагодарна работа. Трудът на палача, независимо дали борави с въже или с брадва, сам по себе си е доста грозен, а и нелек. Ваше Величество съгласно ли е с това?
— Така е — съгласи се Луи XVI.
— Затова и се замислих дали в модерната епоха, в която живеем, не би било подходящо да избегнем горепосочените минуси чрез някакво механично устройство. А при това, което измислих аз, палачът не ще прави нищо друго, освен да дърпа една ръчка. Още повече осъденият не ще страда ни най-малко, защото обезглавяването ще се извършва просто светкавично.
— Така е — съгласи се отново Луи XVI.
— В отвора, който се вижда долу, ще се приклещва главата на осъдения. Отгоре е острието, към което е добавено олово за повече тежест. То е поддържано от запъващи езичета в жлебовете от двете страни. На палача ще му е достатъчно да дръпне езичетата посредством ръчката, за да падне острието.
— Браво! — възкликна Луи XVI. — Браво, приятелю! Това е едно хитроумно изобретение…
Но тук лицето на Берюриез помрачня.
— Само че се сблъсквам с голямо затруднение, сир.