Градецът Бандиагара в държавата Мали се намира в Сахел — тесния полупустинен пояс, отделящ Южна Сахара от гъстите джунгли по атлантическото крайбрежие на Западна Африка. След като стигнат до пазара, жените от Кани Ком-боле се пръсват всяка по задачите си. Една отнася своята връзка лукчета до камиона на изкупвача, който ще ги откара в големия град. Друга сваля кърпата от врата си, постила я на земята и подрежда върху нея доматите, като ги предпазва от палещите лъчи на слънцето с рехав навес от рогозка, опъната между две криви пръчки. Жената с гърнето мляко и шестте яйца се упътва към зоната на млекарите, слага гърнето на земята, яйцата в една кратуна до него и прикляка в очакване на купувачи. След като продаде стоката си на гражданите или на някой пътуващ прекупвач, всяка ще си купи било пластмасова кофа, било малко тютюн, бучка сол, няколко чашки захар или някой друг дребен лукс и после ще се приготви за обратния път. Жените дори не поглеждат изложените храни; те са за гражданите, не за такива като тях. Презрелите банани от крайбрежието, сушените фурми от оазисите на Сахара, скъпите портокали от крайморските градини струват повече от цял товар мляко или зеленчуци, който всяка от тези жени би могла да домъкне от село.
С изключение на мюсюлманските общности, където почти всички видове публична дейност се смятат за запазена мъжка територия, жени държат в ръцете си и управляват пазарите из цяла Западна Африка. Жени донасят стоките за Продан и отнасят покупките от пазара, те преговарят за цената; те са огромното мнозинство от всички продавачи и купувачи. Макар понякога да се появяват и мъже, обикновено с точно определена цел, пазарните взаимоотношения се определят изцяло от жените, като до голяма степен се основават на дълготрайни семейни и приятелски връзки и лични познанства.
Въпреки пълната си неграмотност и липсата на най-елементарно образование повечето жени на пазара в Бандиагара с лекота продават и купуват, пазарят се и боравят с пари. Те разменят стоката си в натура или срещу монети и банкноти с различна номинална стойност, често в комбинация от различни валути, като точно пресмятат сумата и връщат ресто. Макар да не могат да прочетат написаното, те различават стойността на отделните банкноти най-вече по техния цвят, форма, големина и по картинките, напечатани върху тях. Понеже сделката се извършва публично, пред очите на други жени, които внимателно следят отстрани всяко движение, пазарът ехти от съвети и забележки, имащи за единствена цел строгото съблюдаване на традицията и възприетите норми. Жените търгуват и се пазарят, често без дори да ползват общ език. В такива случаи се борави само с по две-три думи и набор от жестове, с които се обозначават отделните цифри: свитата в юмрук ръка значи пет, плясването с разперена длан — десет, и т.н.
Основни конкуренти на нашата продавачка на мляко на пазара в Бандиагара са не други жени като нея от околните села, а млечните ферми на Уисконсин, Холандия и Нова Зеландия. Вносното мляко е кондензирано, консервирано и се разпространява безплатно от международни благотворителни организации сред най-бедните страни в Африка. Макар на всяка опаковка ясно да пише на английски език „Безплатно — да не се продава“, опаковки с такова мляко редовно се появяват на съседните сергии до младата майка от Кани Комболе. Количествата кондензирано мляко, които достигат до пазарите на Африка, зависят донякъде от конкретната икономическа ситуация в Северна Америка, Европа и Южния Пасифик. Те зависят от това колко мляко са закупили за нуждите на годишното си производство корпорации като „Нестле“, „Хърши“, или „Крафт“, както и от непрестанно изменящия се курс на холандския гулден, американския или новозеландския долар спрямо френския франк, с който е обвързан западноафриканският франк, използван в Мали. Тези количества мляко зависят и от това колко горещо е лятото и колко сладолед ще се изяде по света, както и от световната годишна реколта на соя — един от основните конкуренти на млечните продукти. Количествата кондензирано мляко на пазара в Бандиагара всеки месец зависят и от размера на субсидиите за американските фермери и помощите за трети страни, одобрени от Конгреса на САЩ; от хранителната политика на Върховния комисар за бежанците към Обединените нации в Женева; от ръководството на Европейската икономическа общност в Брюксел; от прищевките на всевъзможни религиозни и благотворителни организации в целия свят, изпращащи храна и провизии на бедните страни.