Когато слънцето се спусне ниско над хоризонта и следобедната жега поотслабне, младата майка задява цедилката с бебето, грабва празното гърне и трите кокосови ореха, които е купила с приходите си за деня, и се нарежда в дългата колона жени, поели всяка към своето село, глинена колиба и домашни грижи. Сега, когато гърнето с мляко вече не тежи на главата й, тя стъпва по-леко, краката й сами я носят по бърдото към Кани Комболе, където се надява да стигне преди мрак, за да издои козите.
В края на дългия и уморителен ден на фондовата борса младият мъж разхлабва вратовръзката си и поема с групичка колеги към близкия бар. На чаша бира те ще си разменят по някоя клюка или ще се впуснат в подробно обсъждане на движението на пазарите за деня и на прогнози за следващия ден. После той ще се отбие до италианския ресторант за порция лазаня за себе си и за своя съквартирант, който обаче няма да си е вкъщи; тогава младият мъж ще раздели лазанята с кучето на съквартиранта, ще си отвори още една бира от хладилника и ще гледа баскетбол по телевизията. След вечеря ще включи портативния си компютър, за да провери как се движат собствените му инвестиции, и ще прегледа купищата реклами, пристигнали по пощата.
Младата майка от Кани Комболе и младият дилър на Нюйоркската борса живеят в различни страни и континенти; те не се познават и взаимно не подозират за съществуването си. Той е ирландец католик и обитава един от хипертехнологизираните, свръхпренаселени и ултрабогати градове на планетата; тя е член на племето догон, което вярва, че всички животни, растения и предмети имат душа, и живее в малко селце без електричество и течаща вода. Той използва в ежедневната си работа най-съвършените комуникационни технологии, докато тя не може нито да чете, нито да пише и се пазари, прибягвайки до жестове. Двамата говорят на различни езици, населяват различни светове и въпреки съвременните средства за транспорт и комуникации, съкращаващи разстоянията между хората, всеки от тях много би се затруднил, ако трябва да вникне в чувствата, желанията, ценностната система и начина на живот на другия.
И въпреки това, независимо от пропастта, която ги разделя, и двамата са елементи от една и съща мрежа, от единната система на взаимно преплетени институции, която опасва целия свят, свързва фондовите борси на Хонконг, Сан Франциско и Ню Йорк с населението на Лондон, Амстердам и Лима, с жителите на последния градец, село или ферма където и да било по света. Това е единният световен пазар, който обхваща всички страни, езици, култури, религии и етноси. Допреди време в света все още действаха множество независими един от друг пазари. Някои търгуваха с мляко и боб; други — с акции и облигации. Някои продаваха застрахователни полици и селскостопански фючърси; други — ипотеки и коли. Днес всички тези пазари са свързани посредством електронните комуникации в единен международен пазар, който достига до всяко кътче на планетата и — което е не по-малко важно — до всяка отделна пазарна ниша.
Обединява ги и едно-единствено нещо — парите. Независимо дали конкретните пари се наричат долари, рубли, йени, марки, франкове, лири стерлинги, песос, бати, рингити, крони, куанза, левове, ескудос, риали, драхми, шекели, юани, кетцали, рупии, шилинги или афгани, всички те действат на практика по един и същ начин като части от световната парична система, достигаща до всяка ферма, до всеки остров, до всяко село на планетата. Навсякъде, каквато и да е националната валута, съвременната система позволява бързото и безпрепятствено движение на парите между отделните пазари.
Ако си представим фондовата борса без всичките потракващи машини, електронни звукови сигнали, видеомонитори, мобилни телефони, компютърни клавиатури и километрите синкав кабел, тя ще заприлича на пазарния площад в Бандиагара, където всяка продавачка клечи сгърбена над своята малка сергия и предлага скромната си стока за Продан. Независимо дали обект на продажбата е топ домашно тъкан плат, торбичка подправки, буца сол, бала щавени кожи, гърне прясно издоено мляко или контролен пакет от акциите на голяма корпорация, основните дейности на пазара почти не се различават помежду си.
Парите създават единната световна икономика, която включва цените на млякото и яйцата на пазара в Бандиагара, както и цените на акциите на „Сара Лий Фудс“ или „Пепси“ на Нюйоркската фондова борса. Макар различията в политиката, религията, технологиите и дори промените във времето да играят роля във всички тези дейности, именно парите представляват основата на цялата система, онова ключово звено, което определя стойността, улеснява обмена, спомага за търговията. Именно парите обединяват всички тези дейности в единна световна система. Те са свързващият елемент, на който се крепи всичко.