След още сто години на онзи пазар в Бандиагара ще продължава да кипи търговия, докато Нюйоркската фондова борса вероятно ще е преминала в историята. Хората винаги ще се нуждаят от пряк и личен контакт при набавянето на храна и други стоки за ежедневно потребление, но не и при извършване на крупни финансови трансакции. Електронният пазар съвсем скоро ще измести фондовата борса, основана на личен контакт — нещо, което може би никога няма да се случи с пазара на хранителни стоки.
Макар младият американец в Ню Йорк и жената от племето догон в Мали да живеят в един икономически взаимно обвързан свят и да търгуват по подобен начин на подобни пазари, между техните култури и начин на живот има множество очевидни и важни различия, в чиято основа лежи фундаментално различната роля на парите в живота на племето догони в живота на американците. Младата майка използва пари веднъж на всеки пет дни, когато отива в града на пазар, докато младият американец се нуждае от пари ежедневно, едва ли не ежечасно.
Парите съставляват много малка част от живота на догонската жена извън селото и почти никаква вътре в него, доколкото всичките й взаимоотношения с други хора се ограничават в рамките на рода и семейството. Същевременно парите лежат в основата на почти всички човешки взаимоотношения в живота на американеца — от работното му място и ежедневната му храна до заниманията му с компютъра; целият му живот се върти около парите. Американецът и младата жена от племето догон живеят в различна културна среда, с различен фокус и ценностна система.
Във всяка човешка култура животът е организиран около едно ядро, представляващо съвкупност от прости принципи, дейности и схващания. Всички останали институции и обществени дейности израстват от това ядро като клони от стъблото на дърво. Тези основни дейности, институции и ценности съставляват онова, което според Рут Бенедикт — една от най-наблюдателните американски антроположки на двайсети век — се нарича „културна конфигурация“.
Културата на племето догон се конфигурира около едно ядро от художествено творчество, ритуали и митове. Произведенията на догонските занаятчии — дървени скулптури, маски и диадеми — са гордост за музеите по целия свят. Не само това: хората от племето украсяват глинените си колиби, дрехите и собствените си тела, като прекарват голяма част от времето си в един цикъл от церемониални танци и ритуали, неразривно свързани с тяхната уникална космология и система от митове. Ритуалите и художественото творчество са основни изразни форми, около които догоните организират своя политически, икономически и обществен живот.
Ударението, което африканците от племето догон поставят върху художествената изява, е малко необичайно, но далеч не единствено в световната културна практика.
Жителите на индонезийския остров Бали, традиционните племена хопи и пуебло в Северна Америка, както и още някои култури, пръснати по земното кълбо, си приличат по това, че също организират живота си около художественото творчество, митологията и ритуала. За разлика от тях повечето останали народи по света имат много по-прозаични културни конфигурации.
Така например културите и обществените системи на номадските племена в Източна Африка се фокусират върху домашните животни. В своето класическо изследване върху племето нуер от Судан британският антрополог Е. Еванс-Причард описва тези хора като обладани от истински култ към добитъка. Малки момчета доброволно приемат името на семейния бик и съчиняват любовни песни за стадото. Девойките нуер наричат себе си крави, а своите възлюбени момци — бикове. Бракът се скрепява официално, като семейството на булката получава в дар стадо говеда, а при убийство родът на жертвата се компенсира в натура — отново в съответния брой крави. Добитъкът е нещо повече от богатство и имотна равностойност; говедата представляват социалният идиом на живота на племето нуер.
От своя страна, бедуините от Арабския полуостров и Северна Африка са превърнали във фокус на своята ценностна система камилите; индианците от племето навахо и древните евреи — овцете; северноамериканските индианци, южноамериканските гаучоси, монголците и турците в Азия — конете; саамите и лапландците от Северна Скандинавия и племето крий от Канада — северните елени, и т.н. Такова пристрастяване към дадено домашно животно е знак за нещо повече от обикновена любознателност или хоби, каквито са американската страст по колите или увлечението на японците по битовата електроника. Домашните животни се превръщат в средоточие на конфигуриране на цялостната племенна култура.