Древните египтяни са приемали за културен фокус властта на всесилната държавна машина, изразена в култа към смъртта, погребалния ритуал и задгробния живот. В течение на десетилетия безброй работници са строили пирамиди и други видове гробници за своите фараони, като цялата икономическа организация на страната е била съсредоточена в снабдяването с материали и техническото осъществяване на тези чудовищни по мащабите си строителни обекти. За разлика от монетарните култури, при които златото служи като средство за размяна и икономическа организация, в древен Египет то е погребален обект. Египтяните са заровили в земята повече злато и скъпоценности, отколкото която и да било друга цивилизация.
Културният фокус невинаги е животно или неодушевен предмет. Така например тибетската култура е съсредоточена около ритуалите, тайнствата и медитациите на една уникална разновидност на будизма, която се практикува по тези земи. Най-големите исторически сгради в Тибет са храмове и манастири, служили някога като средища на политическия и икономическия живот, на просветата и религията. Преди завладяването на Тибет от китайците страната се управлява от монаси и около една четвърт от мъжете се вливат в редиците на духовенството.
Много племенни общества в Нова Гвинея и Меланезия са организирани около политическа надпревара между така наречените „Големи мъже“ — племенни старейшини, които уреждат женитбите, отглеждат сладки картофи и разпределят прасетата за храна. „Големите мъже“ на папуасите договарят бракове по сметка между представители на отделните племена, чрез които се формират изгодни племенни съюзи и в рода се привличат жени, способни да отглеждат повече сладки картофи и тлъсти прасета, както и да раждат деца, които един ден ще отглеждат още повече грудки и прасета, и т.н. Този цикъл на нарастване има за своя кулминация празника Мокас — народно увеселение с танци, всеобщо преяждане и хвалебствени слова за „Големия мъж“, осигурил за пируващите такива количества картофи, прасета и всякакви други лакомства, с които да се заздравят още повече племенните връзки и да се даде старт на поредния цикъл от женитби, картофи, прасета и Мокас.
Човешките жертвоприношения са обединяващият принцип за империята на ацтеките в древно Мексико. Първоначално древните ацтеки принасят в жертва военнопленници, но след като покоряват всички съседни племена, изведнъж възниква недостиг на човешки материал за олтарите. Жреците разрешават проблема, като организират церемониални войни между собствените си поданици с единствената цел да бъдат „пленени“ млади мъже за принасяне в жертва. Издигнати са огромни пирамиди, около които се водят показни битки или дори игри с топка, подчинени на основната потребност на империята — набавянето на човешки материал за жертвоприношенията.
На нас ни е трудно да разберем как африканците от племето догон организират живота си около художественото творчество и ритуали, нуерите около добитъка, древните египтяни около смъртта, ацтеките около човешкото жертвоприношение, а папуасите в Нова Гвинея — около женитбата, сладките картофи и прасетата. За всеки от изповядващите тези култове обаче въпросният обект представлява културен фокус, около който протичат основните житейски дейности.
Едно нещо е сигурно: за много от тези народи би било не по-малко трудно да разберат нашия живот, организиран около причудливата абстракция, наречена пари. Папуасите поне могат да кажат, че сладките картофи и прасетата са нещо, което служи за храна. Женитбата пък носи сексуално удовлетворение и е важен акт при раждането на деца. За племето догон изкуството е нещо красиво за гледане, а ритуалите им създават удоволствие и чувството на съобщност. За разлика от тези форми на естетическа и биологическа наслада парите не притежават непосредствена стойност; въпреки това в повечето модерни общества те са универсалният ключ, отварящ вратите към почти всички земни удоволствия… а също и към много източници на разочарование и болка.
Парите са фокусът на модерната световна култура. Те определят отношенията между хората, и то не само между продавач и купувач на пазара или между наемен работник и работодател в сферата на труда. Във все по-голяма степен парите определят отношенията между родители и деца, между близки и приятели, между политици и избиратели, между съседи, между свещеници и енориаши. Върху парите се крепят основните институции на съвременните пазарни и икономически отношения, около парите се групират спомагателните институции на рода, религията и политиката. Парите са универсалният език на търговията в съвременния свят.