Ключ към хронологията е фактът (неизяснен нито от Лъв. нито от Скилица), че Никифор е обявявал война на България два пъти: през 965 г. той е бил разярен от исканията на българите, а през 967 г. просто е търсел предлог да оправдае себе си, че е повикал русите. Накратко, последователността на събитията е следната:
965 г. (след октомври): Българско пратеничество в Константинопол с искане на данък (Лъв). Това става непосредствено след смъртта на царицата (Скилица).
966 г. (ранна пролет): Никифор нахлува в Южна България (Лъв).
(скоро след това): Петър моли за мир и изпраща синовете си като заложници (Скилица).
966 г. (и по-нататък): Калокир заговорничи с русите (Лъв и Скилица).
967 г. (юни): След като русите са подготвени, Никифор предизвиква раздор с българите и укрепва границата, в случай че русите проникнат прекалено далеч (Скилица). 967 г. (август): Русите нахлуват в България („Нестор“, Скилица и Лъв). Петър се разболява (Лъв).
968 г. (късна пролет): Повторно нахлуване на русите (у Скилица — една година след предишното нахлуване).
(юни): Българско пратеничество в Константинопол (Луидпранд). То не постига целите си.
969 г. (януари): Смъртта на Петър.
(през годината): Разкрива се предателството на Калокир. Затова (есента): Никифор изпраща пратеници в България с предложение за брачен съюз. Това става приблизително по същото време, когато е превзета Антиохия, т.е. октомври 969 г. (Лъв). Ново нахлуване на русите („Нестор“ и Лъв), (декември): Смъртта на Никифор.
Оттук нататък хронологията е сравнително ясна и безпрепятствено можем да проследим войните, довели до падането на Първата българска държава.
БИБЛИОГРАФИЯ
Забележка: Не съм се опитвал да цитирам всички съвременни трудове, засягащи историята на Първата българска държава. Ограничил съм се с онези, които съм ползвал и които смятам за интересни и съществени. По-подробна библиография е дадена у Златарски (История I, 1 и 2) и Дворник (цит. по-долу съчинения). Не съм имал възможност да се запозная с трудове, издадени след края на 1929 г.
Оригиналните гръцки извори съм цитирал, където е било възможно, според изданията им в Бонския корпус, тъй като той е най-лесно достъпен. Но текстът на Теофан е бил редактиран от De Boor (Лайпциг, 1883 г.), към чието издане да се обръщаме за всички съмнителни пасажи.
Използвал съм следните съкращения:
Б.П. — Български преглед, София, 1894 г. сл.
В.В. — Византийский временник, Петроград, 1894 г. сл.
Ж.М.Н.П. — Журнал министерства нар. просвещения, Петроград.
3.Р.А.О. — Записки русскаго археол. общества, Петроград, 1885 г. сл.
И.А.Д.С. — Известия на археол. дружество в София, София, 1911 г., сл.
И.Б.А.И. — Известия на българския археол. институт, София, 1924 сл.
И.И.Д.С. — Известия на българското дружество в София, София, 1907 г. сл.
И.P.A.И.К. — Известия русскаго археол. института в Константинополе, Константинопол, 1895 г. сл.
И.Р.Я.С. — Известия отделения русскаго языка и словесности Петроградской академии наук, Петроград, 1897 г. сл.
С.Б.А.Н. — Списание на Българската академия на науките, София, 1911 г. сл.
С.Н.У.К. — Сборник за народни умотворения и книжнина, София, 1885 сл.
С.В.З. — Сборник в чест на Васил Н. Златарски, София, 1925 г. сл.
С.Ю.Д. — Списание на юридическото дружество, София, 1901 г. сл.
A.S.P. — Archiv für Slavische Philologie, Leipzig, 1879 ff.
B.Z. — Byzantinische Zeitschrift, Leipzig, 1892 ff.
C.S.H.B. — Corpus Scriptorum Historiae Byzantinorum, Bonn, 1828—97.
M.G.H. — Monumenta Germaniae Historica (Ss. = scriptores; a.a. = auctores antiquissimi), Harover, 1826 ff.
M.P.G. — Migne, J. P., Patrologia Graeco-Latina, Paris, 1857—66.
M.P.I. — Idem, Patrologia Latina, Paris, 1884–55.
M.S.H.S.M. — Monumenta Spectantia Historiaro Slavorum Meridionalium, Zagreb, 1868 ff.
R.E.S. — Revue des Etudes Slaves, Paris, 1921 ff.
S.R.H. — Scriptores Rerum Hungaricarum, Vienna, 1746.
ИЗВОРИ
A. Гръцки
Agathias. Historiae, C.S.H.B.
Anna Comnena. Alexias, C.S.H.B.
Attaliates, Michael. Historia, C.S.H.B.
Basil II Emperor. Sigillia ad Archiepiscopum Ochridensem, ed. in Gelzer,
B.Z. vol. II, pp. 42–6. Cameniates. Joannes. De Excidio Thessalonicae, C.S.H.B. Cecaumenus. Strategicon, ed. W. Wassiliewsky and V. Jemstedt. St. Petersburg, 18%. Cedrenus, Georgius. Compendjum Historiaram, C.S.H.B. Chronicon Paschale, C.S.H.B. Codinus, Georgius. De Officiis, C.S.H.B. Constantine VII Porphyrogennetus, Emperor. De Ceremoniis, C.S.H.B.
— De Thematibus et De Administrando Imperio, C.S.H.B. Ecloga Leonis et Constantini, ed. Monfereatus. Athens, 1889. Encomium ad sanctum patrem nostrum Photium Thessalum, ed. Vasilievski,