— Но няма ли да е по-добре да се подготвиш за своята мисия? — попита Гавраил с надеждата, че Исус все още може да се отметне от срещата.
— Не е нужно да ме поучаваш — сряза го Исус.
Гавраил млъкна, никой не можеше да поучава месията. Той бе наясно с това.
— Ти самият трябва да се подготвиш за финалната битка — напомни му Исус.
— Ами аз… аз го правя — запелтечи Гавраил, заел внезапно отбранителна позиция.
— Не, ти се забавляваш с тази жена — в гласа на месията имаше упрек.
Гавраил се изчерви. Наистина по-голямата част от последните два дни той прекара в леглото със своята голяма любов. Да не би Исус да е подочул нещо? Силвия не беше много тиха, което беше объркващо, но също и някак си хубаво, а и дори самият Гавраил понякога изгубваше контрол над гласа си, докато практикуваше това великолепно забавление.
— Аз, ааа… искам само да я върна в правия път — смотолеви Гавраил. Това не беше лъжа в истинския смисъл на думата. Никога не би могъл да излъже месията! Просто Силвия не се поддаваше на поучаване. Тя упорито не желаеше да подчини живота си на Библията.
— Какво значи десу10? — попита Исус.
Гавраил получи пристъп на кашлица.
— Случайно чух как казваш на тази жена, че харесваш десу.
— А-аа, това е френско ястие… — отговори Гавраил. Изглежда, че все пак можеше да излъже месията, установи с ужас той.
— А какво значи танга? — попита Исус.
— Танга… това… това е нейната котка — отговори Гавраил. Колко бързо свикна да лъже Исус. Изумително.
Тогава месията стана от масата и заяви:
— Ще тръгвам за срещата с Мари.
Гавраил не искаше това. Той се боеше, че Мари ще му повлияе зле. Дори да беше само наполовина напориста и опитна в съблазняването, колкото майка си, ако това бе в природата на женската част на това семейство, то тогава… тогава… двамата също биха се… позабавлявали… О, Боже, побъркал ли се беше да си представя такива неща?!?! Ама че абсурдна мисъл!
— А не би ли предпочел да вечеряш с мен тази вечер? — попита отчаяно Гавраил.
— Нямаш ли среща със Силвия? — попита в отговор Исус.
— Можем да хапнем заедно — предложи Гавраил.
— Десу ли? — попита Исус.
— Не! — отговори Гавраил с леко рязък глас.
— Защо не?
— А-аа… от него се получават киселини. — Това, с лъженето, бързо се превърна в рутинно действие.
Исус се усмихна:
— Защо трябва да се страхувам от киселини?
Преди още Гавраил да измисли правдоподобен отговор, на вратата се позвъни. Исус отвори. Беше Силвия. Гавраил отчаяно се надяваше, че Исус няма да спомене нищо за десу и танга. Силвия влезе и лепна бърза целувка на бузата на Гавраил. В присъствието на Божия син това беше ужасно неловко за бившия ангел.
— Случило ли се е нещо? — попита Силвия, която бе забелязала неговото притеснение.
— Не… не — успокои я Гавраил. Той си даде сметка, че всъщност не беше спрял да лъже.
— Имаш ли нещо против Йешуа да прекара вечерта с нас?
Погледът на Силвия не остави никакво съмнение относно нейното против.
Исус каза:
— Аз имам друга среща за тази вечер.
Силвия въздъхна облекчено, а Исус добави:
— Ще имам удоволствието да пробвам вашето десу някой друг път.
Това на свой ред удиви Силвия:
— Искате да пробвате моето десу?
Гавраил бързо я прекъсна:
— Нека не говорим за храна, имам малко стомашно неразположение.
Сега вече Силвия нищо не разбираше.
Исус се обърна към нея и попита:
— А къде е малката ви танга?
Силвия направо не можеше да повярва.
— Гавраил ми разказа за нея.
В този момент Гавраил се разкайваше, че е избрал да се превърне в човек.
— Лъскава ли е козината й? — попита учтиво Исус.