Защо не е тук в този час?
Уж се закле пред всички нас, [2184]
че всячески ще отмъсти
за братовчед си. Смел си ти,
щом си пиян, а пък не смееш
да кажеш гък, щом изтрезнееш. [2188]
За празните слова едва ли
Ивен днес някой ще похвали!
Със храброст славел се голяма,
а доказателства май няма. [2192]
Не само че не е храбрец,
а е най-обигран лъжец.
Защо ще ми се хвали той,
че е смелчага и герой [2196]
и ще ме взема за глупак?
Храбрец е който знае как
хвалбите тъй да отминава,
че вечно скромен да остава. [2200]
Е, и лъжеца аз разбирам:
понеже все не се намира
кой да го хвали, действа сам
без от лъжи да го е срам. [2204]
Пък и защо да го не прави?
Той спомен няма да остави
с измислени завоевания
ни в песни, нито във предания.“ [2208]
Ала Говен се възмутил
и липсващия защитил:
„Ке, стига вече, престанете,
отсъстващия не хулете, [2212]
защото може в този ден
в нещастие да е Ивен
и затова да не е с нас!
Той винаги е бил към вас [2216]
коректен.“ „Явно ви досаждам,
затуй ще спра да се обаждам.“
Дордето спорили така
Артур стакана взел в ръка, [2220]
напълнил го и го изплискал
на камъка, защото искал
да види ще вали ли дъжд.
Пороят рукнал изведнъж [2224]
и скоро след това в гората
със копие и меч в ръката,
пришпорил боен кон, решен
да води бой, дошъл Ивен, [2228]
земите си да защитава.
Напред излязъл Ке тогава,
защото все желаел той
пръв да се включи във двубой, [2232]
а после друг да продължава
с противника да се сражава.
Ке на каприза си държал
и пръв пред краля настоял [2236]
да му окаже тази чест.
„Добре, Ке, пръв от всички днес
поискахте това. Разбирам,
че нямам право да ви спирам!“ [2240]
И Ке, добре въоръжен,
пришпорил коня. За Ивен
дошъл моментът, в който можел
съперника си да изложи — [2244]
той лесно бил Ке разпознал.
И както всеки щит държал
в ръката си, те полетели
напред и копията свели, [2248]
с длан, скрита в мека ръкохватка.
При разразилата се схватка,
с необуздана стръв подета,
те копията на парчета [2252]
строшили с удари жестоки.
Парчетата в безброй посоки
летели. Скрит зад своя щит,
Ивен със удар страховит [2256]
Ке проснал ничком на земята,
така че шлемът от главата
на сенешала отхвърчал.
Ивен на него поглед спрял, [2260]
пожалил го, юздите взел
на коня му и го отвел
със себе си като трофей.
Тълпата викнала: „Ехей — [2264]
към Ке! — В прахта лежите,
вий май забравихте шегите
и упреците озлобени.
Но, хайде, днес ви е простено, [2268]
нали ви е за първи път!“
Ивен (тъй, както го дългът
изисквал) с коня се завтекъл
при крал Артур и гордо рекъл: [2272]
„Кралю велик, благоволете
жребеца да си приберете,
защото аз не чувствам нужда
да притежавам нещо чуждо.“ [2276]
„Но кой сте вие? — казал кралят
Не мога да ви разпозная.
Я тежкия си шлем свалете
и името си назовете.“ [2280]
„Кралю, Ивен стои пред вас.“
И всички радост в този час
почувствали. Ке само там
обхванат бил от гняв и срам. [2284]
На неговото унижение
за общо удовлетворение
сам кралят от сърце се смял.
Говен от радост засиял, [2288]
защото като брат рожден
обичал и ценял Ивен
и в кралартуровата свита
пред всички него предпочитал. [2292]
Артур поискал да узнае
от рицаря Ивен каква е
причината, зарад която,
след като много бил препатил [2296]
и куп злини преодолял,
при него се е озовал.
Подробно доблестният рицар
разказал как една девица [2300]
спасила го след тежък бой,
от нея как получил той
и пръстен със вълшебен камък,
как после с вражеския замък [2304]
се е сдобил чрез брак щастлив.
Ивен поканил с тон вежлив
Артур да му окаже чест
да му гостува с двора днес. [2308]
Приел с възторг добрият крал
и даже лично пожелал
със свитата си осем дни
в двореца да се настани. [2312]
Благодарил Ивен и ето,
веднага всички на конете
към замъка се устремили,
препускайки със всички сили. [2316]
Понеже водел хора знатни,
той пажа-соколар изпратил
напред, да съобщи в палата
да се подготви госпожата, [2320]
че идва с гости най-отбрани.
Щом чула кой е той поканил,
съпругата била щастлива,
че крал Артур при тях отива. [2324]
Разпоредила се веднага
да срещнат както се полага
такъв гост — важен и прославен.
Побързал всеки да направи [2328]
каквото доблестната дама
му рекла, за да се отсрамят
пред краля. Нейните васали
коне испански оседлали [2332]
и се понесли с тях напред
Артур, по дворцов етикет,
да срещнат, правейки шпалир.
Щом го видели, рекли: „Сир, [2336]
добре дошъл сред нас бъдете
и в замъка се настанете
със достолепната ви свита!“
Щом влезли, с радост и възхита [2340]
ги поздравили всички хора,
а вътре улиците, дворът
с килими вред били застлани
във чест на гостите избрани. [2344]
И заради горещината
над всички сгради край палата
били раздиплили коприна —
на сянка гостите да минат. [2348]
Щом вътре групата въвели
от гръм по-силно заехтели
тръби, рогове, барабани,
цимбали, флейти и тимпани. [2352]
Девици в хор запели песни,
а с изпълнения чудесни
се проявили куп жонгльори.
Слуги, придворни и сеньори [2356]
посрещнали с възторг голям
Артур и свитата му там.
И дамата се появила
в наметка с хермелин и свила, [2360]
достойна за императрица.
Блестяла в нейните къдрици
и диадема със рубини.
Чертите й прекрасни, фини [2364]
излъчвали такава радост,
че тя била във свойта младост
и от богиня по-красива.
Подире й тълпа щастлива [2368]
Артур приветствала в захлас:
„Щастливи сме, че е сред нас
крал, като който няма втори!“
Не смогвал той да отговори [2372]
на всички, но видял тогава,
че дамата се приближава,
с ръка към стремето посяга…
Артур от коня си веднага [2376]
чевръсто скочил на земята
и чул гласа на госпожата:
„Благословен да е тоз ден,
защото вие и Говен [2380]
приехте да ни посетите!“
„Госпожо — рекъл той с възхита, —
все тъй пленителна бъдете
и радостен живот водете!“ [2384]