По-късно с големи усилия пренесохме идолите в леговището си, където те трябва да образуват основния фонд на един човешки музей.
Новини от експедицията. Направени са съвсем неподозирани открития. Освен мастилото като средство за общуване хората имат в действителност още един език, който говорят с помощта на челюстта си. При по-възрастните жени тя е развита по-силно, отколкото при мъжете. Двете чудновати издатини встрани на главата им служат да разбират езика. Ние, без съмнение, не можем да го възприемаме, но нашите известни физици Хлмц и Крх откриха инструмент, който превръща предадените от човешките челюсти на въздуха трептения в импулсни вибрации и по този начин ги прави разбираеми за нас.
Сега са налице всички предпоставки, та да овладеем скоро, с помощта на нашите въоръжени антени, напълно човешкия език. Конструирана е и зрителна тръба, с която дори при дневна светлина ние сме в състояние да възприемаме отдалечени предмети.
Сега в мравуняка е весело! Отново имаме крилато поколение. Момичета и момчета бързат да излязат навън, не е лесно да ги опазиш. Те свободно се носят из въздуха, ние, старите войници, тичаме долу наоколо и не сме в състояние да ги докоснем.
Е, удоволствието е кратко — няколко слънца и крилата трябва да паднат!
От експедицията научавам, че хората писали дори книги за нас, мравките. Разбира се, само нелепости! Те нямат представа за нашите средства за общуване; тълкуват съвсем погрешно органите ни, тъй като съдят по грубите си сетива. Не знаят колко фини и с каква модулационна способност са трептенията на пипалата ни и че бръмбарчетата притежават способността да улавят тези трептения, да ги запаметяват и по желание да ги възпроизвеждат. Хората си блъскаха главите да разберат защо държим в мравуняка и храним бръмбарчетата, понеже не могат да проумеят, че това е живата ни библиотека.
Кой знае колко ли се надуват с новия инструмент за записване и възпроизвеждане на тоновете, който един от тях откри. Ние използуваме такъв апарат на нашите бръмбарчета още отпреди хиляди кръгли слънца. И при това хората искат да се причислят към културните животни!
Днес една чужда мравка се бе заблудила в мравуняка. Тя се опита да се скрие, но няколко роби веднага я хванаха за антените. Преди да я пуснем да излезе навън, я разпитахме за условията в нейния мравуняк. Той се намира до уличната канавка, покрай която всеки ден минават хора, и там, изглежда, цари пълен безпорядък. Ако продължава така, чисто и просто ще загубят мравешкия си образ. Ето че възнамеряват веднага след излюпването да прегризват крилата на момчетата, та да не могат повече да вилнеят и да лудуват на воля из простора. Принуждават ги вкупом да се възпитават като учени и водачи с големи глави и затова ги хранят с шикалки, за да добият, ако е възможно, мастилена жлеза като хората. От ранна сутрин до късна вечер ги отрупват с изсушени какавидени обвивки, за които се предполага, че от тях са се излюпили особено даровити учени. Имената им се вплитат в стихове, които бедните, обезкрилени младежи превеждат върху бръмбари. Едно от стихотворенията гласи:
И така нататък. За всеки стар водач трябва да се знае колко роби и какавиди е донесъл и колко врагове е убил. Казах, че не намирам това за хубаво, младежите са надарени с крила от природата и сигурно ще ги загубят от само себе си, когато вече не се нуждаят от тях. Не бива преждевременно да ги обезкриляваме. Известно време това може и да върви, но на следващата година те вече ще видят какво правят. Тогава нахалната твар отвърна, че при хората било също така. Тя бе изхвърлена. Да се пазим от очовечаването!