Томас Стърнс Елиът
Из „Пуста земя“
Nam Sibyllian quiden Cumis ego ipse
osulis meis vidi in ampulla pendere,
et cum illi pueri dicerent: Σιβνλλα τι
θελειζ; respondebat illa: αποθανειν
θελω.1
На Езра Паунд
il miglior fabbro2
I. Погребението на мъртвите
Април е най-жестокият месец, ражда
люляци от мъртвата земя, смесва
спомен и желание, движи
тъмни корени с пролетния дъжд.
Зимата ни държи топли, покрива
земята със забравящ сняг, подхранва
със сухи грудки малък живот.
Лятото ни изненада, дошло на Щарнбергерзее
с проливен дъжд, ние спряхме под колонадата
и продължихме в слънчева светлина, към Хофгартен,
и пихме кафе, и приказвахме цял час.
„Bin gar keine Russin, stamm’ aus
Litauen, echt deutsch.“3
И когато бяхме деца и бяхме на гости при ерцхерцога,
моят братовчед ме отмъкна с една шейна,
аз бях уплашена, а той каза: „Мари,
Мари, дръж се здраво.“ И ние се спуснахме.
Да, в планините човек се чувства свободен.
Аз чета много, предимно нощем, и през зимата отивам на юг.
Какви корени се впиват, какви клони растат
от тая каменна смет? Сине човешки,
ти не можеш да кажеш, нито да отгатнеш, ти знаеш само
един куп счупени идоли, където слънцето те удря
и мъртвото дърво не дава подслон, щурецът не дава утеха,
сухият камък не издава шум на вода. Има само
една сянка под тази червена скала
(ела на сянка под тази червена скала)
и аз ще ти покажа нещо различно
и от твоята сянка, която сутрин те следва,
и от твоята сянка, която вечер те среща.
Аз ще ти покажа страха в една шепа прах.
Frisch weht der Wind
Der Heimat zu
Mein Irisch Kind,
Wo weilest du?4
„Вие ми дадохте за пръв път хиацинти преди една година;
те ме наричаха хиацинтово момиче.“
— И все пак, когато се връщахме късно от хиацинтовата градина,
ръцете ти пълни със цветя, косата влажна, аз не можех
да говоря и очите ми гаснеха, и аз не бях
ни жив, ни мъртъв и не знаех нищо.
Гледах в сърцето на светлината, в мълчанието.
Oed’, und leer das Meer.5
Мадам Созострис, прочутата гледачка,
имаше лоша настинка, но въпреки това
бе известна като най-мъдрата жена в Европа,
с една нечестива колода карти. Ето, каза тя,
тук е вашата карта. Удавеният Моряк финикиец.
(Той има бисери вместо очи. Вижте!)
Ето, тук е Беладона, феята от скалите,
феята на ситуациите.
Ето човека с трите жезъла, ето Колелото,
ето едноокия търговец, а тая карта,
която е обърната, е нещо, което той носи на своя гръб,
но на мен не ми е позволено да го видя. Не намирам
Обесения. Пазете се от смърт във вода.
Виждам тълпи от хора, които вървят в кръг.
Благодаря. Ако видите милата мисис Еквитоун,
кажете й, че аз самата ще й донеса хороскопа.
През тия дни човек трябва да е много внимателен.
Недействителен град,
под кафявата мъгла на зимното утро
тълпата тече по Лондонския мост, те са толкова много.
Не знаех, че смъртта е унищожила толкова много.
Не знаех, че смъртта е унищожила толкова много.
Издишват се въздишки, къси и редки,
и всеки е приковал очи пред краката си.
Текат нагоре и надолу по Кинг Уилям Стрийт
към църквата „Сейнт Мери Улнот“, която крепи часовете
с един мъртъв звук в крайния удар на девет.
Тогава видях един познат и го опрях, и извиках: „Стетсън!
Нали с вас бяхме на корабите във Миле?
Оня труп, който зарихте миналата година в градината си,
взе ли да пуска стебло? Ще даде ли цвят тази година?
Или внезапната слана го е смутила в леговището му?
О, пазете кучето да не се доближава дотам, понеже е дружелюбно с хората
и може пак да го изрови с ноктите си!“
Ти… hypocrite lecteur! Mon semblable, mon frere.6
II. Игра на шах
Столът, на който тя седеше, като полиран трон
блестеше върху мрамора, там, където чашата
се поддържаше от знамена, направени с плодни лози,
от които един златен Купидон надничаше
(а друг криеше очи зад неговото крило),
пламъците на седмосвещника се удвояваха,
хвърляха светлина върху масата, докато
блясъкът на нейните бижута се вдигаше да я посрещне,
лееше се в изобилие от сатенени калъфчета,
в шишенца от слонова кост и цветно стъкло,
отпушени, се таяха нейните странни синтетични парфюми,
мазила, пудри, течности — те смущаваха, объркваха,
удавяха сетивата в мириси, раздвижени от въздуха,
който влизаше през прозореца, там се надигаха
1
Колкото за сибилата, видях я сам с очите си в Куми как виси в бутилка. Когато децата й кажеха: „Сибило, какво искаш?“ — тя отговаряше: „Искам да умра.“ Из „Сатирикон“ от Тай Петроний (лат. и ст.гр.).
6
Лицемерен читателю! Мой подобен, мой брат! — прочутият стих от уводното стихотворение на „Цветя на злото“ от Шарл Бодлер (фр.).