— Да.
— А защо се вдигат?
— Имам известни предположения, но ми се ще да чуя първо какво ще кажеш ти — как виждаш нещата отстрани.
— Ще ти кажа — съгласи се Турецки. — Някой вече е започнал да изкупува акциите на норилския концерн.
— Че на кого са притрябвали?
— И това ще ти кажа. Но първо за това кой е започнал да ги изкупува. Някаква холдингова компания „Стройинвест“. Създадена е само преди осем дни. Доколкото разбирам, именно с тази цел. И е финансирана от небезизвестната Народна банка.
Никитин сви рамене.
— Дребна борсова игра.
— Вчера следобед в сметката на Народната банка са били събрани триста и седемдесет милиона долара. Мисля, че днес тази сума е станала над половин милиард. Според тебе защо са му на Дорофеев толкова свободни пари?
— Да не искаш да кажеш, че той има намерение да изкупи контролния пакет на „Норилски никел“?
— А може би заедно с него и концесията за разработката на Имангда.
— Но каква полза ще има от това? Той не разполага с информацията, която би повишила курса на акциите.
— Ами тя изобщо не му трябва. Отдавна не си бил в Русия, Игорьок, сега тук се разиграват съвсем други игри. Ето ти една информация от съвсем достоверни източници: възможно е в най-близко време Дорофеев да бъде назначен за първи вицепремиер, отговарящ за икономическия ресор. Той има страшно дебели връзки по върховете. И ако изкупи контролния пакет на „Норилски никел“, знаеш ли какво ще направи най-напред? Сещаш ли се? Точно така. Правителствени мерки за оздравяване на концерна. Ще издейства финансови инжекции и чрез своите структури най-спокойно ще си тъпче гушката. А после и до Имангда ще се докопа: копията от твоите маршрути бяха намерени в „голямата къща“ на КГБ на „Литейна“, а Владимир Семьонович Смирнов е дал на сегашния началник на експедицията всички описания на сондажните проучвания. Така че нещата са само въпрос на време. А Дорофеев разполага с предостатъчно време. Но ти, доколкото разбирам, не разполагаш с никакво и затова ти казвам: побързай.
Никитин наля по малко уиски в чашите, но не пи.
— Защо си се загрижил за мен, защо ме предупреждаваш?
— Вече ти казах — отговори Турецки. — Смятам, че Имангда си е твое откритие, ти плати за нея с целия си живот. И аз не мога да позволя от твоя труд да се възползва един мошеник.
— Дорофеев е мошеник, така ли?
— Да.
— Турчин! Информацията, която ми даде, струва страшно много пари.
— Наистина бих взел за нея големи пари. Но не и от тебе, Гарик. Вече се разбрахме: ти плащаш сметката за тая почерпка и сме квит.
— Сериозно?
— Да — потвърди Турецки. — Както казва един мой познат келнер: може и да нямам много принципи, но държа на онези, които имам. И аз съм така. И не вземам пари от приятели.
Никитин се пресегна през масата и здраво стисна ръката на Турецки.
— Надявам се, че някой ден ще имам възможност да ти се реванширам за тази услуга. А сега те моля да ме извиниш, Саша. Това, което ми съобщи, е твърде важно за мене, трябва да взема мерки. Така че хайде да отложим за друг ден продължението на мъжката си среща. Ако искаш, остани тук да си допиеш. Но аз трябва да вървя.
— Сам не ми се пие… Но не ми се ще да оставя уискито. Ще си го прибера.
Турецки завинти капачката и взе от масата почти пълната бутилка.
Малко след като излязоха, Никитин успя да хване такси, помаха на Турецки през прозореца и замина към центъра.
Старият му приятел, с когото не се бяха виждали двайсет и две години.
Край на представлението, гасете прожекторите!
Мъжът, който се представяше за Никитин, оправда очакванията му.
От най-близкия автомат Турецки се обади в „Глория“. Както се бяха уговорили, Денис чакаше в кабинета си.
— Следите ли нашия приятел?
— Още от Дома на журналистите. Две коли не го изпускат от поглед. Пътува с такси, очевидно се връща в „Космос“.
— Обади ли се на Дорофеев?
— Току-що. От уличен телефон. Каза му да отиде при него в „Космос“ след четиридесет минути.
— Нашите хора са пред хотела, нали?
— Както обикновено.
— Качвай се на фиата и ме чакай там. И аз тръгвам…