— Александър Борисович, вече три пъти ви търси някой си Борис Соломонович Николски от Норилскснаб. Много моли да отидете при него. Важно било.
— Благодаря, веднага тръгвам. — Турецки подаде папката на Денис. — Започвай да ги оправяш. Подреди ги в хронологичен ред. Всичко, което имаме, включително и разпечатките на разговорите, които сме водили в този кабинет. Материалите ще отидат в Главна прокуратура. Когато приключиш, направи две ксерокопия. Едното ще остане в архива на „Глория“.
— А второто? — попита Денис.
— Ще го дадеш на мен.
— Защо ви е?
— Може да потрябва. Не забравяй да извадиш и копия на геоложките дневници. Сигурно трябва да се наберат на компютър или…
— Ами да попитаме Макс — предложи Денис.
Макс си седеше пред компютъра и този път играеше на „Междузвездни войни“.
— Победих на седемнайсето ниво — похвали се той. — Не е зле, нали?
— А колко нива са общо? — поинтересува се Турецки.
— Ами толкова — седемнайсет.
След като изслуша молбата на Турецки за копия от дневниците на сондажите, Макс пренебрежително изпръхтя:
— Че защо да ги набираме? Само ще изгубим време. Ще ги сканираме и край.
— Какво значи „сканираме“? — не разбра Турецки.
— Сканираме — ами точно това значи: да ги сканираме. Дори не знам как да ви го обясня. Пускаме програмата и компютърът изкарва на принтера документите едно към едно, с всичките му там заврънкулки, дори с мастилените петна. Фактически ще бъде факсимиле — точно копие на дневниците. Това върши ли ви работа?
— Чудесно. Колко време ще отнеме?
— Е, ще трябва да се позанимаем малко с настройката за първото копие, но после компютърът ще изплюва останалите като автомат за понички. Десет, двайсет, колкото е необходимо.
— Двайсет са много, но пет можеш да извадиш.
— Утре сутринта ще ги имате на бюрото — обеща Макс.
След пет-шест минути бърз ход, изминавайки краткото разстояние от три малки квартала, делящи „Глория“ от кантората на Норилскснаб, Турецки се качи по познатите изтрити, леко хлътнали стъпала и влезе в пластмасовите лабиринти на кантората. Спря се при масичката с вестниците, където бяха добавили последните броеве на „Красноярски работник“ и „Заполярна правда“. На първа страница на „Заполярна правда“ беше поместен репортаж от срещата на правителствената комисия с обединения стачен комитет. А общото заглавие си беше напълно в стила на вестника: „Всеобщата стачка се отменя. Мъже, нима ги хванахме натясно?!“
За немалка изненада на Турецки при влизането му в приемната на началника на Норилскснаб секретарката стана и отвори пред него вратата на кабинета на Николски.
— Заповядайте. Барух Соломонович ви очаква.
Въпреки горещия летен ден Николски беше с тъмен костюм и тъмна вратовръзка. Той мълчаливо стана да посрещне Турецки, стисна му ръка, посочи с жест да заеме креслото до бюрото, а след това пак така мълчаливо постави пред него голям плик от плътна хартия. Върху плика бе написано на ръка с едри букви: „След смъртта ми да се предаде в архива на норилската експедиция“. Последните думи бяха задраскани и над тях пишеше: „В Главната прокуратура на Русия на следователя А. Б. Турецки.“
Пликът не беше залепен. В него имаше около петдесет страници гъст машинописен текст.
— Какво ще рече това? — попита Турецки.
— Моят приятел Владимир Семьонович Смирнов почина. И аз изпълнявам последната му воля.
— Кога е починал?
— Три дни след вашето заминаване.
— При какви обстоятелства?
— Във вас заговори следователят. При най-обикновени, ако може да се нарекат така обстоятелствата, при които човек умира. В болницата, заобиколен от своите близки — жена му, дъщерите и приятелите. Два дни преди да умре, той ми се обади по телефона. Помоли ме да ви напомня, че сте се нагърбили с тежък товар.
— Не съм забравил задължението, което поех — каза Турецки. — Вие запознат ли сте със съдържанието на тези страници?
— Да, прочетох ги. Той нарочно не беше залепил плика. Вътре подробно са описани сондажните проучвания, които е провел в Имангда. Аз съм потресен.
— От резултатите ли?
— Не. От това, че цели двайсет години той не ми е споменал нито дума за тях.
— Защо, нали бяхте приятели?
— Вероятно точно затова. Не си е позволил да ме обременява със своите проблеми. Сам е носил товара си. Ще пиете ли водка?